Може ли да се очаква криза в НАТО след острите думи на френския президент за „мозъчната му смърт“, след свикването на „Съвета на мъдреците“, който да предложи нови решения на проблемите и след последните решения на САЩ и Турция по бюджета и плановете на Алианса - бригаден генерал от резерва Валентин Цанков, експерт в Центъра за изследване на отбраната и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на сухопътни войски пред Радио „Фокус“.
Водещ: Ген. Цанков, ще разгледаме всички тези акценти поотделно, преди това обаче кажете ни накратко кои от тях със сигурност ще намерят място на срещата в Лондон и има ли такива, които пък будят основателна доза притеснение?
Валентин Цанков: Аз мисля, че всички тези, които изброихте, ще намерят място. Кое ще бъде приоритетно, трудно може да се каже. Но във всички случаи това изявление, което френският президент Еманюел Макрон направи- то беше твърде остро, твърде мобилизиращо хората, които работят в НАТО да се замислят по въпроса. Това изказване беше доста от една страна непремерено може би от дипломатическа гледна точка, но всъщност до голяма степен отразява и състоянието, в което се намира НАТО и най-вече тази организационна структура, която го ръководи. Изявлението беше, че „НАТО е в мозъчна смърт“. Всъщност, впоследствие самият президент направи допълнителни уточнения по въпроса, но тази оценка предизвика разнопосочни реакции у съюзниците, като разбира се повечето от тях бяха негативни. А всъщност, имаше конкретен повод, заради което френският президент направи това изказване, и той беше пропуканото единство сред страните членки по повод провежданата военна операция от Турция в района на Североизточна Сирия. Повод беше и внезапното изтегляне на американския контингент от района по указания на американския президент Тръмп, което постави в доста незавидна ситуация френските специални сили и британските специални сили, които също подпомагаха американския контингент в района. Оказа се, че това внезапно изтегляне не е съгласувано предварително на политическо ниво, тоест, не са проведени политическите консултации, които пък да доведат до правилно политическо указание до военните да имат тази готовност за изтегляне, и това изтегляне да стане ешелонирано, подготвено, организирано. То обаче изглеждаше като бягство, като загърбване на кюрдските съюзници. Тук обаче има нещо много интересно. Всъщност се оказа, че френските специални сили и британските сили, които са там, не могат да провеждат операции в този район без американска поддръжка. И това е един много сериозен извод за състоянието на многонационалните сили в случая, които се намираха в района, и за това как се управляват. Тоест, управляват се неправилно.
Водещ: Да, ходовете в Алианса обикновено винаги са любопитни. Поглеждайки към Турция, видяхме реакцията относно плана за балтийските държави и Полша. Опити на Анкара за изнудване по различни линии виждаме неведнъж, този път обаче има ли поле за изява и за малко по-различни действия от страна на Турция? По-различни – такива като напускане на организацията например, ако исканията им не бъдат изпълнени?
Валентин Цанков: Аз не виждам даже в най-лошия случай такова развитие на нещата. Турция е от първите съюзници в НАТО, всъщност, от втората група заедно с Гърция, която се присъединява през 1952 година към Алианса, и тя в много отношения е стратегически съюзник и заради от една страна геополитическото си положение, и заради това, че по личен състав тя е втора по численост в НАТО, а и заради това, че там се намират част от американските ядрени сили. Независимо от политиката, която провежда Ердоган за възвръщане на неоосманизма, на величието на Османската империя може би в някакъв смисъл и във всякакъв вид, от неговата политика, която е строго националистическа. Преди всичко е интересът на Турция и след това интересът на всички останали, даже и тези, които са съюзници в НАТО. Личният интерес на турския президент и интересът на държавата, която управлява, е поставен най-отгоре, на върха на пирамидата на всички интереси. Аз не допускам такова крайно действие – излизане от НАТО, но натискът е огромен. Натискът е двустранен, между другото. Той е от страна както на европейските съюзници, които се опасяват от евентуално пускане на мигрантския поток в посока от Турция на Запад, впрочем той преминава частично и през България, така и от страна на американците, с които очевидно имат сериозен сблъсък. И поводът по-скоро за този сблъсък е закупуването на зенитно-ракетните комплекси на Турция от Русия, впоследствие и подготовката, както разбираме за закупуване евентуално на бойни самолети, на втори комплект от тези зенитно-ракетните комплекси. Едноличната политика на Ердоган води до своите проблеми. И изглежда, че ще бъде основен акцент на предстоящата среща на върха в Лондон, която е само след няколко дни – на 3 и 4 декември в Лондон.
Водещ: Да. Линиите, по които очакваме по-сериозни изводи, са доста. В тази връзка пък вчера проследихме и обявените решения на американския президент, свързани с бюджета в НАТО. Става дума за намаление от около близо 6%. Имайки предвид разходите на страните членки, можем ли да приемем тази стъпка като действително по-скоро символична …