На 19 февруари тази година се проведе специална сесия на Мюнхенската конференция за сигурност (МКС). Датата на 3 часовата видеоконференция не беше избрана случайно – на този ден трябваше да започне поредното „редовно“ издание на конференцията, но то беше отложено заради пандемията от COVID-19.

За разлика от други години, когато в конференцията се включват

държавни глави и представители на правителствата на много държави (вкл. и враждебно настроени помежду си), на тазгодишната специалната сесия те бяха относително малко – държавните лидери на САЩ, Франция, Германия, Великобритания, а също и ръководителите на ООН, НАТО, ЕС и Световната здравна организация.

 Въпреки ограниченото време и брой на участниците, очакванията за нея бяха (оправдано) големи. Централните теми бяха обновяването на трансатлантическите взаимоотношения, пандемията от COVID-19 и промените в климата. Освен това, за първи път в историята на конференцията, в нея участва действащ президент на САЩ, като се очакваше Джо Байдън да оповести „завръщането на Америка“, както беше обещал преди 2 години в свое изказване на същия този форум.

Само преди година, мотото на конференцията беше „Westlessness“ (Липса на „Западност“) и отразяваше кризата в идентичността на Запада – не само един нов свят, който става все по-малко „западен“, но и един нов Запад, който е все по-малко „западен“. Тазгодишното мото, обаче носеше друго, амбициозно послание „Beyond Westlessness“ (Отвъд липсата на „Западност“), отразяващо очакванията, вижданията и надеждите на западните лидери за бъдещето на света в сферата на сигурността за близките години. Поради това, фокусът на специалната сесия беше върху търсенето и намирането на отговори на два неотложни въпроса: първият - как може да бъде възстановено и реформирано трансатлантическото партньорство и вторият – по какъв начин можем да обединим силите си за справяне с глобалните предизвикателства за човечеството, като пандемията и промените в климата.

Възобновяване на трансатлантическото партньорство

По-важните моменти от посланието на президента на САЩ Байдън, които накратко могат да бъдат обобщени в „Америка се върна“, включваха:

• • Глобалната динамика е променена. „Ние сме в преломен [момент] … нашето внимание е привлечено от нови кризи. И ние не можем да отделяме внимание само на съревнованието между страните, което заплашва да раздели света или само на глобалните проблеми, които заплашват да погубят всички нас, ако ние не успеем да си сътрудничим. Ние сме длъжни да правим и едното, и другото ръка за ръка със съюзниците и партньорите“.

• • НАТО е „здрава основа, върху която са изградени нашата съвместна сигурност и споделен просперитет“. Чл. 5 от Атлантическия договор гарантира това и за САЩ е „непоклатим обет“.

• • Американско-европейското партньорство „е и трябва да остане крайъгълен камък за всичко, което ние се надяваме да постигнем през ХХІ-ви век, точно както ние направихме през ХХ в.“.

• • САЩ са „решени да се ангажират отново с Европа, да се консултират с вас, да си възвърнем нашата позиция на лидер, на когото се доверяват“.

• • САЩ ще продължат да подкрепят създаването на единна, свободна и мирна Европа и приветстват „растящия принос на Европа в укрепването на военния потенциал на нашата обща отбрана“.

• • САЩ подлагат на щателен анализ разполагането на въоръжените си сили по целия свят, до завършването му е спряно извеждането на американските сили от Германия и е снето ограничението на броя на военнослужещите, намиращи се на нейна територия.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел приветства първите действия и решения на новата президентска администрация в САЩ, като „важни стъпки към повече многостранно сътрудничество“. По отношение на Германия, Меркел подчерта, че тя е трябвало да предприеме действия „извън зоната си на комфорт“, потвърди намеренията на страната да достигне съгласуваните в НАТО 2% от БВП за отбранителни разходи и отбеляза, че отбранителният бюджет е нараснал от 1.1% през 2014 г. до около 1.5% през 2021 г. Тя подчерта и немския принос в операциите по укрепване на мира и стабилността и декларира, че Германия би била готова да остане в Афганистан по-дълго време за да се предотврати ново пропадане на страната в хаос.

В своето изказване президентът на Франция Еманюел Макрон -, който непосредствено преди специалната сесия на МКС в интервю беше заявил, че „Никой не може да ми каже, че днешното НАТО е структура, която в основата си, е все още уместна. Тя беше създадена, за да се „изправи“ срещу Варшавския договор. Вече, няма Варшавски договор.“ - отново призова за фундаментален преглед на НАТО, добавяйки че „всичко, което казах миналата година остава валидно“. Като следваща стъпка, той предложи да бъде разработена нова Стратегическа концепция на НАТО. Според него, загрижеността, която концепцията за „стратегическа автономност“ (на Европа) поражда в САЩ, не само е съвместима с Алианса, но и „би направила НАТО дори по-силна от преди …“. „Аз защитавам европейския суверенитет, стратегическата автономност, не защото съм против НАТО или [защото] се съмнявам в нашите американски приятели, а защото аз разбирам, в какво състояние е съвременния свят“, каза Макрон и отбеляза, че САЩ все повече изместват фокуса си в Тихоокеанския регион и по-точно върху Китай и в тази връзка, „ние се нуждаем от повече Европа за да се справим с [това, което е] в съседство с нас“. Според нето, ако европейците зависят твърде много от САЩ в Европа, те рискуват да останат без защита. Подчертавайки, че „през предишните десетилетия, САЩ бяха много повече фокусирани върху Европа“, френският президент допълва, че сега се налага Европа да направи много повече за своята сигурност в регионите в близост до нея, както и че - „Сега е време, ние да поемем много повече от товара на нашата собствена защита.“.

Мнението на Макрон беше (донякъде) подкрепено от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според него, сега има „историческа възможност да изградим един по-силен Алианс“ и да работим „в стратегическа солидарност“ след годините на „конкуриращи се визии за трансатлантическите отношения“. Той представи и някои елементи на новия дневен ред на НАТО (до 2030 г.), които варират от „придобиването“ от Китай на разрушителни технологии, през промените в климата до по-познатите предизвикателства като Русия и тероризма. Подобно на Макрон, Столтенберг счита, че е необходима нова Стратегическа концепция на НАТО, която „да очертае един общ курс напред“.

Демокрации срещу автокрации

Много от участниците в МКС подчертаха важността на споделените демократични ценности, които трябва да бъдат защитени, както в собствените страни, така и в чужбина.

Според Байдън, „има толкова много места, включително в Европа и САЩ, където демократичният прогрес е подложен на атака“. В този сблъсък между „вярващите в автокрацията и поддръжниците на демокрацията“, той призова за подкрепа на „нашата галванизираща мисия“, за да се демонстрира, че „демокрациите все още могат да допринесат за нашите народи в този променен свят“ и че „нашият модел не е историческа реликва, той е единственият най-добър начин да се съживи обещанието за нашето бъдеще“.

Немският канцлер Меркел подчерта, че демократичните страни трябва „не само да говорят за свобода, за ценности, но също и за постигането на резултати“.

На МКС, обаче се проявиха и някои нюанси и различия във визиите и подходите на отделните държавни лидери по отношение на международното сътрудничество (на демократичните страни) по противопоставянето на нелибералните сили.

Президентът на САЩ счита, че „ние трябва да се подготвим за дългосрочно стратегическо съревнование с Китай“ и „да посрещнем заплахата от Русия“. На подобно мнение е и генералният секретар на НАТО, защото световният ред - основан на международни правила - е изправен пред предизвикателства от „авторитарни сили“, а „Китай и Русия се опитват да пренапишат пътните правила в изгода на собствените си интереси“.

Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел подчерта необходимостта от здрав трансатлантически съюз, за да бъде „защитен основаващия се на правила международен ред от атаките на авторитарните режими, било то от Русия, Китай или Иран“. В същото време, премиерът на Великобритания Борис Джонсън говори за „враждебни страни“ и е на мнение, че „нашите демокрации, трябва да заздравят техните способности, да се изправят срещу суровите изисквания на един по-конкурентен свят“.

Повечето от участниците в МКС призоваха за основано на ценности сътрудничество между страните от „свободния свят“, но без да назовават специфични региони. Генералният секретар на НАТО и премиерът на Великобритания бяха по-експлицитни. Според Столтенберг, са необходими „съгласувани действия за окуражаване на другите да играят по правилата“, като „НАТО би трябвало да задълбочи нашите отношения с близки партньори, като Австралия и Япония и да изкове нови [отношения] по света“, а Джонсън подчерта, че трябва да бъде засилено сътрудничеството между „свободните страни, много от които се намират много далеч от географския Запад“ и добави, че е поканил като гости на предстоящата среща на Г7 (в Корнуол) Австралия, Индия и Южна Корея, което практически я превръща в неформална среща на държавни глави на Д10.

В изказването си канцлерът на Германия Меркел не определи Китай и Русия за противници и/или заплахи, но призова трансатлантическите партньори да „развият общи стратегии“ по отношение на тези две страни. Признавайки, че „през последните години, Китай набра повече сила на международната арена и ние, като трансатлантически съюз и като демократични страни трябва да реагираме на това“ и че Китай е „стратегически конкурент“, подчертавайки, че „за решаването на глобалните проблеми на нас ни е необходим Китай“. По отношение на предизвикателствата, отправяни от Русия, Меркел заяви, че Минският процес не е постигнал нищо по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и обвини Москва в непрекъснато въвлича на страните–членки на ЕС в хибридни конфликти. Тя призова за съвместен трансатлантически дневен ред по Русия, който „от една страна, разбира се, кара другите да сътрудничат, но от друга страна, също ясно идентифицира различията“.

Президентът на Франция призова за диалог с Русия: „Архитектурата за обща сигурност трябва да включва … диалог с Русия. Този диалог трябва да бъде взискателен, но се явява необходимо условие за мир в Европа“. В същото време, той определи Китай като „основна грижа“ на САЩ.

За разлика от лидерите на Германия и Франция, президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза необходимостта от засилване на сътрудничеството между САЩ и Европа именно с Русия и Китай. Тя заяви, че „Един все по-уверен в себе си Китай показа силен икономически растеж през 2020 г. – независимо от пандемията. И една все по-предизвикателна Русия продължава да нарушава международните правила у дома си и в чужбина, независимо от нарастващите протести на собствените си граждани. От нас - от САЩ и Европа - зависи отново да засилим нашето сътрудничество.“.

Глобалните проблеми – конкуренцията и съперничеството не трябва да блокират сътрудничеството

Очаквано, на специалната сесия на МКС бяха дискутирани най-неотложните за решаване глобални проблеми – пандемията от COVID-19 и измененията в климата.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш подчерта, че е важно, Западът да отстоява своите принципи, но същевременно и да ангажира другите сили в един многополярен свят. Според него, пандемията като „на рентгенова снимка“ е показала, колко „пукнатини и крехкост“ има в съвременния свят, като в същото време е засилила и други проблеми, несвързани със здравеопазването. „Трябва да смекчим геополитическото напрежение и да засилим дипломацията за мир. Не можем да решим най-големите проблеми, когато най-големите сили са в противоречие“, заяви той.

Независимо, че изказването му беше фокусирано върху подновяването на сътрудничеството между демократичните страни на подобно мнение е и президентът на САЩ. „… Ние не можем и не трябва да се връщаме към рефлекторното противопоставяне и твърдите блокове на Студената война. Конкуренцията не трябва да блокира сътрудничеството по въпроси, които се отразяват на всички нас“, подчерта Байдън.

Генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус изрази надежда, че ваксините ще помогнат на международната общност да овладее пандемията и същевременно подчерта, че тя е една „неравностойна пандемия“, отразяваща се на отделните страни и общности по различен начин. Той призова страните от Г7 да попълнят изцяло фонда COVAX, а също и да станат донори на ваксини в сегашния момент. Според него, това е и най-добрият начин да се борим с пандемията и да предотвратим нови мутации на вируса - „Колкото по-дълго време е необходимо да бъде подтиснат вируса навсякъде, толкова повече възможност има той да се промени по начини, които могат да направят ваксините по-малко ефикасни - една възможност да мутира. Ние можем отново да се озовем на първото квадратче.“

Във връзка с това, Гутереш призова за „Глобален ваксинационен план“, който да направи ваксините налични и достъпни „за всекиго, навсякъде“. Той предложи Г20 за платформа за създаване на специална работна група, която да разработи такъв план, целта на който е да бъде удвоено световното производство на ваксини посредством трансфер на технологии и лицензии.

Френският президент Макрон повтори предложението си, трансатлантическите партньори да осигурят незабавно 6.5 милиона ваксини за здравни работници в други страни, защото (ако това не стане) „… нашите африкански приятели с право ще бъдат подложени на натиск от тяхното население да купят дози от китайците, руснаците или пряко от лабораториите … мощта на Запада, на европейците и американците ще бъде само една концепция - а не реалност.“.

Участниците в МКС дискутираха и промените в климата, които президентът на ЕК фон дер Лайен определи като „криза, задаваща се зад COVID-19“. В деня, в който САЩ официално се присъединиха отново към Парижкото споразумение, тя отбеляза, че „повече не можем да отлагаме или да правим минималното за справянето с промените в климата“, които са „глобална екзистенциална криза“.

На специалната сесия на МКС стана ясно, че (поне на думи) промените в климата са в челните места на стратегическия дневен ред на западните лидери.
Специалният пратеник на президента на САЩ по промените в климата Джон Кери предупреди, че международната общност сега се намира в едно „решаващо десетилетие“ и че е пропиляно твърде много време. Той оповести и (доста амбициозни) предложения за действия за 2021 г., които да предшестват Конференцията по климата на ООН (т.нар. СОР26) планирана за ноември в Глазгоу, Великобритания.

Повечето от участниците в дискусията заявиха, че страните им се отнасят към промените в климата като към проблем на сигурността и че всяка една от тях (както и международните организации) трябва да поемат своя дял от работата, която трябва да бъде извършена за решаването му. Генералният секретар на НАТО Столтенберг, например определи промените в климата като мултиплициращи заплахите, като заяви, че НАТО също ще даде своя принос.

„Аз вярвам, че НАТО трябва да установи един златен стандарт по това, как да бъдат намалени емисиите от нашите военни, като допринесе за целта - Нетна Нула^*.“.

Въпреки, че по отношение бъдещето на трансатлантическото партньорство – както и развитието му – би могло доста да се спори, коментира и дискутира, то безспорно пандемията от COVID-19 и промените в климата са проблеми, определено влизащи в „Westlessness“ и дори извън него.

________________________

*  Отделяните емисии се балансират чрез абсорбиране на еквивалентно количество от атмосферата.