Един от минусите на новата инициатива за военна намеса е, че тя е още един знак за Европа на много скорости - нарушава се единството на Съюза като такъв, включително и по отношение на прилагането на европейската политика за сигурност и за отбрана и, разбира се, най-новата инициатива в рамките на постоянно структурираното сътрудничество, което беше обявено през м. декември на срещата на върха на ЕС.
„За съжаление трябваше да се стигне до този трагичен инцидент, за да се разбере какво означава констатацията и предупреждението, записани в годишните доклади за състоянието на отбраната и на въоръжените сили от поне 5 години. Става дума за констатацията, че българската армия изпълнява със затруднения своите задачи с риск за военнослужещите", подчерта директорът на ЦИОС Ангел Найденов в предаването „България сутрин“ на телевизия „Bulgaria ON AIR“.
Темата за Западните Балкани, мястото и ролята им в „световната политика“ бяха доста маргинализирани до скоро, но предстоящата среща в София на 17 май в момента поставя фокус именно върху тях. Първоначално определяна като „Солун 2“ и целяща да даде сигнал за подновения ангажимент от страна на ЕС към разширяване със страни от балканския регион, по-късно - поради по-широкото й съдържание и нараснало значение, тя за вече е наречена "Среща на върха ЕС-Западни Балкани".
28 години „говорене“ и липса на категорична политическа воля за превъоръжаването на Българската армия. Какви са перспективите и възможностите за близкото и по-далечно бъдеще?
Бригаден генерал от резерва Валентин Цанков, ръководител на програми в ЦИОС, в предаването „Добро утро, българи“ на телевизия „Алфа“.