Ива Сапунджиева
Отливът на военни от Българската армия беше политически невидим процес, въпреки че зад него стоят икономически причини от финансов характер, които не са нито от вчера, нито от днес. Отбраната не е изолиран орган, а част от организма на държавата, която има сериозни здравословни болежки. Проблемът с недостига на личен състав в армията от години е явен и забележимо нараства. Военната професия е неконкурентна на пазара на труда, а натоварването и риска при нейното упражняване нямат аналог. Застрашително намалява броят на желаещите да служат на Република България.
В същото време нараства цифрата на неприетите кандидати по медицински причини. Тревожен е фактът, че сериозна част от кандидатстващите отпадат, защото не могат да покрият теста за интелигентност, въпреки намаленото количество въпроси. Болните, недъгавите и слабо интелигентните напират да бранят дълг и родина, но защо здравите, умните, годните, бягат от шанса да сложат офицерски пагони?
Кадровият недостиг на Българската армия влезе на дневен ред в парламентарните заседания след като придоби неотложен ... и европейски характер. България трябва да си свери часовника с биологичния ритъм на Европа, която отвори дебата за "споделена сигурност и отбрана". Страната ни е външна граница на Европейския съюз и първи защитник пред портите на стария континент в изключително сложна и динамична среда за сигурност. Засиленият миграционен натиск от Близкия Изток и Африка носи риска от подмяна на цивилизационния код у нас, на Балканите и в цяла Европа. България е силно уязвима заради икономическите проблеми и демографската катастрофа. Схващането, че "и сам воинът е воин" е ръждясал механизъм и повече не може да сработи. Сложните световни процеси, които ни застигат, ни сварват неподготвени. От години жизнената сила на Българската армия намалява. Понижава се способността й да изпълнява в пълнота своите задължения. Върху плещите й пада съюзната, но тежка отговорност, да брани териториалната цялост и суверенитета на България, но и да участва в колективната отбрана на НАТО. В същото време армията боледува от сериозни проблеми, които налагат незабавни действия за нейното оздравяване.
От Министерство на отбраната подчертават, че най-засегнати от недостига на личния състав са Сухопътните войски. Те са попълнени на 71%, а над 20% от местата за офицери остават незаети. Именно тази част от въоръжените сили е с най-голям принос в операциите и мисиите на НАТО и ЕС, и по охраната на нашата граница. В последната редакция на Доклада за състоянието на България и въоръжените сили на Българската армия за 2016 г. е записано:
„Българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Отделните задачи се изпълняват с ограничения.“
Военната професия от престижна стана непривлекателна. Тревожно намалява броят на кандидатите, които се борят за едно свободно място в армията. Тревожни бяха процентите, които изнесе началникът на отбраната генерал – лейтенант Андрей Боцев пред народните представители в Комисията по отбрана. Известно е, че общият недостиг на личен състав наближава 30%. Това налага военнослужещите да бъдат допълнително натоварвани без възможност да ползват компенсации. През 2013 г. на конкурсите за едно място са се борили между 5 и 6 кандидата. Цифрата прогресивно намалява и достигна притеснителното ниво. През 2015 г. тя е между 0.8 – 0.9, а изчисленията показват, че до август 2017 г. вече е паднала на 0.33. Недостатъчни са и кандидатите за попълване на доброволния резерв. В бойните поделения дефицитът на кадри е около 30-50 %. Причините са ясни. От една страна ниските месечни възнаграждения и липсата на финансови средства за обявяване на конкурсите за вакантните длъжности, от друга, честите промени в нормативната уредба, засягащи условията за пенсиониране и освобождаване от военна служба. За преодоляването на проблемите са нужни воля и държавна политика. Ако бюджетът за отбрана не бъде увеличен през 2018 г., кадровите проблеми в армията ще се задълбочават и отливът на подготвени войници ще продължават да изтича в частния сектор.
В ръцете на част от студентите от Националния военен университет „Васил Левски“ е изборът, дали да влязат в редиците на Българската армия или да се влеят в тези на бизнеса с придобитата гражданска специалност. Частният сектор е привлекателна спирка дори за подготвени кадри, които виждат проблемите още преди да завършат обучението си. Ако поемат по пътя на бизнеса, няма да си рискуват ежедневно живота. Те осъзнават сериозната отговорност, която поемат, поставяйки пагона на рамо. Чувстват и липсата на обществената, и политическата подкрепа. Усещат я всички. Когато е налице професионална несигурност в армията, а в публичното пространство се заговори за орязване на социалните права на военнослужещите, следва логичното решение на военните - масово да я напускат.
В тези несигурни времена са нужни ефективни държавни политики, които да помагат на военнослужещите по пътя на тяхното професионално израстване. Ако не се приложат незабавни оздравителни методи срещу кадровия проблем на Българската армия, рискуваме държавата да се разпадне на границата на Европа. В Народното събрание се зададе въпросът: „редно ли е пенсионирани военнослужещи да работят в Министерство на отбраната“. Отговорът може да бъде един и да завършва с питанка: ако доказаните военни отпаднат от системата, въпреки годността си за военна служба, в близко бъдеще, кой ще брани България?