Георги Савов

***

На 10 и 11 декември 2018 г. в Мароко ще се проведе международна конференция на ниво държавни и правителствени ръководители и висши представители на международни правителствени организации, на която ще бъде представен за подписване т.нар. „Глобален договор за безопасна, организирана и законна миграция“ на ООН. Пак през декември тази година ще бъде гласуван и „Глобален договор за бежанците“.

Приемането на двата договора се основава на голям брой международни договорености и е непосредствен резултат от изпълнението на приетата през септември 2016 г. „Нюйоркска декларация по мигрантите и бежанците“ на ООН, която бе подкрепена от България в лицето на тогавашния президент Росен Плевнелиев. С нея, държавите-членки на ООН поемат редица задължения, сред конкретните мерки за изпълнението на които е разработването и приемането през 2018 г. на двата глобални договора – „Глобален договор за безопасна, организирана и законна миграция“ и „Глобален договор за бежанците“.

Тези два договора са политически обвързващи и рамкови (в глобален мащаб), което означава, че управлението на миграционните и бежанските кризи (потоците мигранти и бежанци) ще бъде осъществявано на основата на редица всеобщи ръководни принципи и подходи.

Най-общо казано, Глобалният договор за бежанците „допълва“ Конвенцията за бежанците, която е фокусирана върху правата на бежанците и задълженията на държавите спрямо тях, без обаче да се занимава с международното сътрудничество в глобален мащаб. Поради това, с Договора се определят (специфицират) задълженията на страните по разпределение на тежестите и отговорностите при бежански кризи.

В същото време, Глобалният договор за безопасна, организирана и законна миграция (ГДМ) е принципно ново явление. Той е първият документ на ниво Генерална асамблея на ООН, който се занимава с ползите и негативните страни на миграцията и отражението им върху страните. Характерното при него е, че миграцията е представена като преобладаващо „позитивен процес“, докато негативните ефекти върху държавите се определят като „предизвикателства“ с относително краткосрочен характер. Подобно на Глобалния договор за бежанците и при него основното са задълженията на страните.

Съществено е да се отбележи обединяващото двата договора виждане - че движението на големи маси от хора (независимо дали са бежанци и мигранти) между държавите произтича от човешките права. На практика, по този начин мигрирането наред с бягството от една държава в друга или трета страна практически се приравнява към основните човешки права. Поради всичко това, те са взаимно допълващи се и отчасти – припокриващи се и могат да бъдат разглеждани като реален опит за осигуряване на преместването (миграцията) на огромни количества хора било то като бежанци, било то като мигранти.

Широко разпространени са опитите, значението на двата договора да бъде омаловажавано защото те не са правно обвързващи. Реалността е друга - подписалите ги държави, се задължават да прилагат с десетилетия определени и „форматирани“ с договорите политики. Няма никакво съмнение, че от тях ще произтекат и правно задължаващи отговорности – по линия на последващи правно обвързващи договорености и по линия на регионалните организации, каквито са ЕС, СЕ и ОССЕ. По отношение на „само политическата обвързаност“ и на двата договора са показателни думите на Фолкер Тюрк, помощник Върховния комисар на ООН по бежанците по въпросите на защитата на бежанците: „Генералната асамблея на ООН ще приеме Глобалния договор, това са нашите очаквания, и веднъж след като това е направено, той ще демонстрира много силно политическо задължение на всички 193 държави-членки да го изпълняват, въпреки че той не е правно обвързващ. В днешния свят, често така се прави мултилатерализма.“.

***

Резюме на изводите от анализа на ГДМ и изводи за позицията на България

1. При разглеждането на Глобалния договор¹ за безопасна, организирана и законна миграция (ГДМ), в настоящата разработка е отчетен факта, че неговите положения са взаимно обвързани и влияещи си, което усилва значението им и оказва съществено влияние върху цялостни му характер, значимост и качество.

Анализът показва, че независимо от очевидно „добрите намерения“ на ангажираните с неговото създаване, ГДМ има редица съществени недостатъци и положения, които могат да имат негативни последствия за присъединилите се към него страни. По-важните от тях са групирани в три раздела: общи положения; цели, задължения на страните и мерки на ГДМ и изпълнение и преглед на ГДМ.

Те са изведени в рамките на анализ на съдържанието на Договора, с отчитане на вариантите на връзките между отделните му положения, а също и на взаимодействието между тях, което в най-общия случай играе подсилваща роля. По-голяма част от резултатите са показани на три отделни схеми², към които са дадени някои коментари.

Към разработката е включено и „Кратко референтно съдържание на ГДМ“.

2. Общи изводи по Глобалния договор за безопасна, организирана и законна миграция:

• В ГДМ няма включени под някаква форма определения на използваните в него термини (понятиен апарат на договора). В рамките на ООН няма единно общоприети определения (дефиниции) на по-голяма част от тези термини, включително и на самия предмет на Договора – миграцията и мигрантите. Това само по себе си до голяма степен обезсмисля целия ГДМ и прави текстовете му „по-подходящи“ за документ от много по-ниско ниво – например, декларация за намерения на страните.

• Липсата на понятиен апарат води до позоваването на „широко разпространени разбирания“ на отделни термини, което е причина за вътрешни противоречия между отделни текстове на ГДМ и възможността за различното им тълкуване.

• Основният инструмент на Договора е международното право в областта на човешките права, което само по себе си инкорпорира редица споразумения, договори и конвенции, които се прилагат по различен начин и обем от 193-те страни-членки на ООН. Например, страните от ЕС прилагат Европейката конвенция по човешките права, от която произтичат правно обвързващи задължения, докато в същото време Универсалната декларация за човешките права е приета от Генералната асамблея на ООН и няма правно обвързващ характер. Подобна е ситуацията и с повечето други договорености по човешкото право – например, страните по Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация е подписана от 88, но е ратифицирана едва от 27 страни; Конвенцията срещу мъченията на ООН е подписана едва от 83 страни, като е ратифицирана само от 20 от тях. Всичко това означава, че страните по ГДМ няма да имат еднозначно тълкуване и съответно – прилагане на положенията му.

• В ГДМ няма предвиден механизъм за оттегляне на подписалите го страни от него.

• ГДМ не е правно обвързващ, но той формира правна рамка, която неминуемо ще доведе до правно обвързващи последващи действия (документи), а също и до нови, разширени тълкувания на съществуващи норми в международното право, особено в областта на човешките права.

• Като цяло, положенията в ГДМ дават възможност да се спекулира (твърди), че той е насочен към предизвикване, стимулиране и узаконяване на масова международна миграция – своеобразно глобално планово разместване и преселване на милиони хора.

• С ГДМ правата на мигрантите и задълженията на държавите към тях се изравняват с тези, които касаят бежанците, което на практика издига нивото на миграцията до основно човешко право, независимо от факта, че никъде в Договора това не е изрично упоменато.

• ГДМ е израз на политиката „Pro Poor“ и основни негови бенефициенти ще бъдат малко развитите и развиващите се страни.

• В Договора не са засегнати (неглижират се) негативните ефекти от масовата миграция – особено в транзитни и крайни страни, като в същото време априори се приема, че масовата миграция е положително явление.

• Изпълнението на ГДМ реално ще доведе до отказ от националния суверенитет в някои направления – например, по защитата на границите, в сферата на социалното осигуряване и др.

• ГДМ създава значителни предпоставки за повишаване на рисковете и заплахите за националната сигурност на много от държавите, основно на транзитните и страните-крайни дестинации – например по отношение на тероризма, организираната престъпност, националния интегритет и др.

• ГДМ ще доведе до опити за налагане в много от страните на транзит и крайни дестинации, които са с по-развита демокрация на чужди, изостанали културни и обществени отношения, което реално ще има крайно негативен ефект върху отношенията граждани – държава, ще фрагментира нациите и наруши техния интегритета и общества до степен на противопоставяне на едни техни сегменти на други. Поради това, ГДМ няма да постигне официално обявените търсени резултати, а ефектът от него в много от страните ще бъде негативен.

• В ГДМ се забелязва тенденцията, решаването на проблемите, свързани с нелегалната миграция да става по пътя на нейното реално узаконяване.

• За изпълнението на ГДМ ще са необходими допълнителни огромни материални, финансови и човешки ресурси – както от страните по Договора, така и от международните организации. Тези ресурси при сега съществуващите схеми на финансиране и оказване на помощи ще бъдат основно за сметка на по-развитите страни. Съмнително е, че при съвременното състояние и ситуация на световната икономика те ще могат (или пожелаят) да си ги позволят.

• Предвижданото в ГДМ влагане на големи средства за смекчаването на причините, предизвикващи миграцията няма да постигне искания ефект. Десетилетията на провеждане на подобна политика доказват, че колкото повече пари се влагат, толкова по-голяма е международната миграция от по-малко развитите страни към тези с по-висок стандарт на живот. Тук особено място заема практиката, по хуманитарни съображения, помощи (включително финансови) да се предоставят на страни посредством правителства и власти, които с реалната си политика предизвикват миграция.

• Прилагането на много от включените в ГДМ 187 конкретни мерки реално ще доведат до налагането на ограничения на свободата на мнението, достъпа до и разпространяването на информация, а също и свободата на словото и медиите, въпреки че в Договора се твърди точно обратното. Това ще става например, чрез натиск от страна на държавата, реална цензура, криминализиране на изразяването на мнения срещу миграцията и др. Причината е в самото разбиране за съдържанието на тези свободи – с ГДМ се защитава доста спорното виждане, че тези свободи „не покриват“ противопоставянето по какъвто и да било начин на масовата международна миграция, а всички факти, новини, коментари и други, които оспорват положителните ефекти от нея са неверни, създаващи неправилни представи, израз на ксенофобия, омраза, ненавист, расизъм и т.н.

3. Изводи за позицията на Република България:

Основният извод от анализа на положенията на Договора е, че Република България не трябва да става страна по ГДМ. В случая, изразяването на несъгласие (резерви) по отделни негови текстове няма да има ефект.

Основните причини за такава позиция са:

• Договорът не отговаря националните цели, интереси и приоритети на България.

• Подписването му ще ограничи опциите на българската държава за провеждане на политика в рамките на международните организации (включително ЕС, СЕ, ОССЕ и ООН), която в по-голяма степен да отразява националните ни цели, интереси и приоритети. Това е особено важно, като се имат в предвид досегашните действия на Европейската комисия (а и други евроинституции) във връзка с ГДМ. Още през март ЕК е поискала от Съвета на ЕС пълномощия да приеме от името на Съюза Договора въз основа на първоначалния му проект (т.нар. „проект 0“). В последствие, ЕК изрази твърдата си подкрепа за ГДМ и нейни представители потвърдиха тази подкрепа и намеренията на Комисията да продължава изпълнението на ГДМ Например, в изказване в Европейския парламент на 14 ноември 2018 г. еврокомисарят по хуманитарната помощ и управлението на кризи Христос Стилиянидес от името на вицепрезидента на ЕК и висш представител на Съюза по външната политика и политиката за сигурност Федерика Могеринии заяви, че „съжаляваме за решението на някои държави-членки на ЕС да не подкрепят Глобалния договор по миграцията. Това е тяхно национално решение, което не засяга Комисията“ и че „Комисията ще продължава нашата работа за да подобри управлението на миграцията в световен мащаб“. Подобно отношение на ЕК (предвид нейните правомощия) към решенията на страни-членки и заявяването, че ЕК ще води самостоятелна политика и ще действа независимо и въпреки страни-членки е доста спорно и обезпокоително и българската държава ще се нуждае от по-широки възможности да може да защитава националните интереси в и чрез ЕС, без да бъде предварително обвързана в политически план.

• ГДМ създава предпоставки за увеличаване на рисковете и заплахите за националната сигурност пряко – по отношение на тези, свързани с тероризъм и организирана престъпност и косвено в социален, икономически и политически план, включително и чрез застрашаване на единството и сплотеността на нацията и нейния интегритет.

• Прилагането на ГДМ ще представлява допълнително бреме за икономиката и финансите на България поради необходимите материални, финансови и човешки ресурси, които (както практиката с бежанците вече е доказала) не могат да бъдат компенсирани изцяло с външна помощ. Към това следва да се добави и негативното влияние на намаляването на възможностите на ЕС да влага средства непосредствено за издигане на благосъстоянието на гражданите на страните-членки поради по-големите разходи, които ще бъдат необходими за изпълнението на ГДМ.

• Ще обвърже страната (държавата) с политика, която ще наложи значителни промени в нормативната база (вкл. законите).

Освен това, анализът на ГДМ показва някои слабости в политиката и действията на българското правителство във връзка с него (а и с Глобалния договор за бежанците). Доколкото такива договори са от изключителен интерес за българските граждани, би било много по-правилно, МВнР да публикува предварително подобни договори и да се търси консенсус по тях. По отношение на ГДМ би следвало да се прецизира и ролята на Народното събрание, защото по своите основни показатели и съдържание, ГДМ независимо, че е политически обвързващ, по смисъла на Конституцията и Закона за международните договори реално попада в обхвата подлежащи на ратификация от НС договори и цялостната работа по участието на България в подготовката на подобни договори следва да става под крайния контрол на НС.

За да видите снимката в по-голям размер, кликнете върху нея.

Общи положения

• От политическа гледна точка, ГДМ е пряк израз на политиките „Pro Poor“ („В полза на бедния“), което намира пряко отражения в повечето от текстовете му. Като основен инструмент за постигането на тези политики в ГДМ е заложено хуманитарното право и по-точно – международното право по правата на човека (човешките права). Реално обаче, става въпрос за доста голям обем от научни (теоретични) и практически подходи (по отношение на „Pro Poor“), а също и за голям брой международни правни договорености (глобални, регионални, субрегионални) по човешките права (ЧП). Не всички държави-членки на ООН имат еднакви виждания по отношение на политиките, по разбирането и най-вече по прилагането на международното право по ЧП. Тези разлики по естествен път се пренасят и върху ГДМ и правят доста съмнително неговото „еднакво и равно“ изпълнение от всички присъединили се към него държави.

• В обществения дебат по ГДМ често се дискутира, дали с ГДМ се приема, че „миграцията е основно човешко право“. Заложените в ГДМ положения на практика „изравняват“ задълженията на страните към мигрантите с тези, които те имат по отношение на дефинираните с международното право към бежанците. Това означава, че колкото бягството от война, насилие, преследвания и др. е „основно човешко право“, то миграцията реално придобива същия „статут“, независимо, че това никъде не е изрично упоменато в ГДМ. Показателни в това отношение са положенията в Договора за причините за миграцията, а също и такива в някои от съпътстващите го документи и процеси³. По отношение на международната миграция, по-скоро въпросът е, дали „правото на по-добър живот е основно човешко право“, особено когато с осигуряването на прилагането на такова „право“ под формата на задължения се натоварват други хора, човешките права на които се ограничават или са с по-малък приоритет за държавата⁴ - в полза на правата на мигрантите.

• Основна слабост на ГДМ е липсата на понятиен апарат („речник на използваните термини“), наличието на какъвто е задължително поради следните причини:

o Няма (включително и в рамките на ООН) единно, официално прието определение за „мигранти“ и „миграция“.

o Поради липсата на общоприето определение за миграция и мигрант/и, практически се обезсмислят и редица други термини, широко използвани в ГДМ. Такива са „незаконно вкарани мигранти“, „нелегална миграция“, „нелегален“ миграционен статут или мигрант, „нередовен“ мигрант и др.

o Подобна е и ситуацията с редица други термини, за които няма общоприети дефиниции, например „ненавист“, „ксенофобия“, „нетолерантност“, „стигматизиране“, „лошо управление“, „съответните субекти“ и др.

Липсата на понятиен апарат до голяма степен обезсмисля ГДМ, дори и само поради това, че именно „миграцията“ е предмет на самия Договор. Това се отразява и на положенията в самия ГДМ и на съотнасянето му към съпътстващите го документи и процеси, включително и такива, които са включени в Договора като „ръководни“ в отделни мерки за изпълнение на поставените цели. Например, в разработения от Групата по глобалната миграция „„Насочване на миграцията в планирането на развитието – наръчник за политици и практици“ е използвана препоръката на ООН от 1998 г., като мигрант да бъде определено „всяко лице, което променя неговата или нейната страна на обикновено пребиваване“ и Групата заявява, че международната миграция включва хората, напускащи страните си като икономически мигранти, бежанците и членовете на семействата на мигрантите. В същото време, в Преамбюла на ГДМ се казва, че бежанците и мигрантите са две отделни групи, а в Доклада по миграцията за 2018 г. на Международната организация по миграцията се споменава, че „няма универсално приета дефиниция за миграция или мигрант, обаче има няколко дефиниции, които са широко приети…“.

При тази ситуация, изключително проблематични и неприемливи стават и някои от положенията в ГДМ по отделни конкретни мерки, които присъединилите се страни трябва да изпълняват за постигането на заложените в него цели, особено такива, налагащи промени и/или допълнения в националната нормативна и поднормативна база.

• ГДМ е правно (юридически) необвързващ документ, но присъединяването към него обвързва дадената страна с провеждането на политика в полза на масовата миграция, което неминуемо ще доведе до:

o Промени в нормативната уредба, включително законите.

o При формирането на държавната политика ще се приемат за ръководни принципите в документи, разработени от отделни органи и групи на ООН и/или други организации, които не са били приети (а вероятно и съгласувани) от всички държави-членки.

o Правното обвързване на ГДМ (или на отделни негови положения) може да бъде наложено чрез решения и действия на регионални организации (например – ЕС, ОССЕ, СЕ) и техните институции⁵.

o С ГДМ се установява правна рамка, която ще бъде използвана при интерпретирането на националните и международните закони, касаещи миграцията и бежанците.

Следва да се отчита и факта, че в ГДМ няма положения, които да регламентират оттеглянето (денонсирането) му от държава, която е страна по него.

• ГДМ се занимава преди всичко (изключително) с международната миграция, а не с вътрешната миграция, размерите на която (а съответно – последствията от която) в глобален мащаб са много по-големи.

• Решението за емигриране винаги е индивидуално (лично) или семейно решение, независимо от причините, поради които е взето, като мигрантите сами преценяват последствията от него. С ГДМ отговорността за решаването на последствията от едно такова лично (или семейно) решение се прехвърлят върху държави, включително и най-вече извън съответните страни на произход, които се задължават да наложат бремето на това решаване на собствените си граждани.

• В ГДМ априори се приема, че международната миграция, която съпровожда човечеството през цялата му история е „един от факторите за процъфтяване, разпространение на нови идеи и устойчиво развитие в нашия глобализиран свят и това положително влияние може да се оптимизира по пътя на усъвършенстване на процесите на регулиране на миграцията“. Това глобално мислене и подход неглижират някои исторически истини, валидни при по-масова (особено ако е в относително кратки срокове) миграция – народите на страните–крайни дестинации обикновено не са оцелявали и на практика се е стигало до подмяна на населението, масовата миграция обикновено е била съпроводена от войни/конфликти и сблъсъци. На съвременния етап ситуацията не е много по-различна.

Опитът от последните години показва, че масовата миграция е насочена преди всичко от по-бедните/изостанали към по-развитите страни, където стандартът на живот е по-висок. Реално, страните–крайни дестинации са в Европа и Северна Америка. Поради редица причини, по-важните от които са огромните културни, религиозни и социални различия (до степен, че не могат да бъдат бързо – в рамките на 2, дори и 3 поколения) между мнозинството от мигрантите и приемащите ги общества, масовата миграция е съпътствана с огромни разходи (за приемащите и транзитните държави) и напрежение, често нарастващо до степен на противопоставяне. Към това, следва да бъдат добавени и засилването на заплахата от тероризъм и повишаването на престъпността, която в отделни страни и райони може да бъде оприличена на „битов тероризъм“.

• Във вижданията и принципите на ГДМ също има доста неизяснени моменти и текстове, които могат да бъдат разглеждани като противоречиви или най-малкото за създаващи предпоставки за нееднозначни тълкувания.

• ГДМ ще доведе реално до доброволно ограничаване на националния суверенитет, което е заложено още в положенията по общите отговорности и единството на целите на ГДМ.

• Договорът постановява, че за неговото изпълнение се привлича цялото общество, като в процесите по „регулиране“ на миграцията се включват самите мигранти/диаспорите и техните организации (включително религиозните), местните жители, гражданското общество⁶ , научните среди, частния сектор, парламента, профсъюзите, националните правозащитни институции, медиите и други субекти.

• ГДМ приема, че основните „източници“ на миграция са малко развитите и развиващите се страни, но никъде в Договора не се третира проблемът с нивото на развитие на обществото и неговото устройство в тези страни в контекста на международната миграция. Повечето от мигрантите идват от общества с все още преобладават кланови, племенни и етнически обществени връзки и отношения, а решаването на противоречията и социалното издигане се постига със сила. Подобни виждания, наред с религиозните, са в основата на техния вече напълно формиран мироглед и (немалка) част от тях се опитват да ги наложат в страните-крайна дестинация. Това прави интегрирането им в демократичните общества изключително труден и продължителен процес и предизвика крайно негативната реакция на местното население. В това отношение, ГДМ се опитва да реши или поне да неутрализира проблемите най-вече за сметка на обществата, приемащи мигрантите.

• ГДМ определя предоставянето на информация за миграцията и мигрантите на гражданите на страните-крайни дестинации и на транзит да бъде с цел „да бъдат развенчани въвеждащите в заблуда твърдения, създаващи негативни представи за мигрантите“, като „се подчертава тяхната положителна роля“. Това на практика означава пропагандиране на масовата миграция и не събиране/неглижиране и „скриване“ и цензуриране на информацията за негативните ефекти от нея, независимо че в ГДМ се говори за свободата на словото. През последните години подобни действия и призиви за такива се наблюдават в много от страните-членки на ЕС. Например, забранява се събирането или разпространяването на статистическа информация за етническата принадлежност на криминалните престъпници, с което се скрива високата представеност⁷ на мигрантите сред тях.

За да видите снимката в по-голям размер, кликнете върху нея.

Цели, задължения на страните и мерки на ГДМ

В ГДМ има 23 цели, като всяка от тях включва задълженията, които страните поемат и общо 187 конкретни мерки (дейности), които се предлагат за изпълнението на тези задължения и постигането на съответните цели. Целите, задълженията и мерките (ЦЗМ) на ГДМ са и основната част на механизма на Договора. При тях също се забелязват доста съществени недостатъци или негативни последствия, по-важните от които са:

• Обобщението на ЦЗМ показва, че:

o ГДМ ще допринесе за значително засилване на миграционните потоци.

o Потвърждава се практическото признаване на миграцията за „основно човешко право“ посредством изравняването на правата им с тези на бежанците и на задълженията на страните към мигрантите до нивото на тези за бежанците, а също и посредством ангажирането им с конкретни мерки за тяхната защита и осигуряване.

o За изпълнението им ще бъдат необходими огромни финансови, материални и човешки ресурси.

o Основната част от заделените ресурси ще бъдат насочени за подпомагане на малко развитите и развиващите се страни, които се очертават и като основни бенефициенти от ГДМ.

o Прилагането на ГДМ ще доведе до рискове и заплахи за националната сигурност на транзитните държави и страните–крайни дестинации.

• ГДМ стимулира и засилва международната миграция, което се постига чрез:

o Значително разширяване на причините, признати като релевантни за миграция. За такива с Договора се считат постоянна нищета, безработица, последствията от изменения на климата и стихийни бедствия (включително бавно настъпващи), влошаване на околната среда, опустиняване, деградация на почвата, корупция⁸ и лошо управление, а също и редица други (неупоменати конкретно) „структурни фактори“.

o Узаконяване на миграцията на всички нейни етапи, включително и в транзитните и страните-крайни дестинации. Това е съпътствано от декриминализиране на нелегалната миграция, а също и на нелегалното пресичане на държавните граници. В тази връзка, с ГДМ се „виктимизират“, т.нар. „нередовни мигранти“, които са представени за „жертви“ на незаконно вкарване в страните на транзит и крайна-дестинация от криминални престъпници, като се „пропуска“, че те са активна част от процеса на „незаконното вкарване“, а трафикантите на мигранти действат на пазарния принцип за „търсенето и предлагането“.

o Разширяването на каналите за законна миграция и създаване на нови такива, а също и на органи (държавни и други), които да оказват помощ на мигрантите по целите маршрути и по време на цялото им пътуване.

o Декриминализират се действията по спасяване и оказване на помощ на мигрантите на всички етапи от пътуването им. При сегашните и в обозримо бъдеще практики на мигрантите за придвижване до страните-крайни дестинации включва и нелегалното им влизане/вкарване на територията на всички страни по миграционните маршрути.

o Пълното обхващане на всички мигранти (включително нелегалните) от системите за оказване на услуги и създаване на специализирани органи за оказване на услуги на мигрантите.

o Ангажиране на държавите с присъединяването на семействата към мигрантите – така нареченото „право на семейство“. Особено това се отнася по отношение на несъпровождани деца-мигранти - с ГДМ се приема, че всяко лице, твърдящо че е дете, следва да бъде третирано до такова, докато обратното не бъде установено с експертиза. Но такава експертиза би била възможна единствено със съгласието на самото лице - поради правото на неприкосновеност на личния живот. Опитът на много държави в Западна Европа през последните години показва, че в редица ситуации, съдът не приема за валидно доказателство подобни експертизи именно заради нарушаването на това право и независимо от очевидната възраст на претендиращите че са деца. Наред с това, на страните се налага „преразглеждане“ (тоест намаляване) на изискванията и процедурите по отношение на знаенето на езика, квалификацията, образованието, материалното и финансово състояние и др.

o Признаване на образователен ценз и професионална квалификация, включително придобита чрез практикуване на дадена професия.

o Предоставяне на икономически и финансови облекчения, целеви помощи и други стимули за развитие на мигрантите и диаспорите в страните-крайни дестинации и усилване на връзките им със страните на произход, без да се отчитат негативните аспекти на подобни действия – на практика се стимулира обособяването и изолирането на диаспорите и мигрантите в отделни общности и райони (вместо пълното им интегриране), като същевременно се предизвиква недоволството на местното население, което се чувства дискриминирано от „предимствата“ на мигрантите, за които то е „принудено да плаща“.

o Реално затрудняване на принудителното връщане на мигранти от транзитните страни и страните-крайни дестинации чрез приемане за задължително разглеждане на всеки индивидуален случай и забрана на груповото (колективно) връщане; задължително получаване на изрично съгласие на всеки отделен мигрант да бъде репатриран в страната му на произход; приемане, че на завръщащите се в страните им на произход мигранти трябва да бъдат създадени определени възможности и условия за реинтеграция⁹, и др.

• С ГДМ държавите се задължават да наложат на гражданите си да приемат масовата международна миграция посредством:

o Пропаганда в полза на масовата международна миграция.

o Недопускане на негативни мнения за миграцията и създаване на благоприятно за миграцията обществено мнение.

o Оказване на натиск върху обществото да приеме чужди култури, независимо от това, че често става въпрос за „сблъсък на култури“ (включително на религиозна основа), които са остро антагонистични и противоречат на традициите и начин на живот на местното население.

През последните години има редица случаи на оправдани от съда мигранти (дори и за изнасилвания и насилия срещу деца) или на издаване на изключително леки присъди¹⁰ с мотиви, свързани с „културните особености“ и/или „обществените порядки“ в страните на произход на извършителите.

o Промени в законодателството на страните за въвеждане на углавно преследване на практически всички „действия срещу миграцията“. Това включва криминализирането на прояви и дейности „мотивирани“ от омраза/ненавист, ксенофобия, расизъм и др. и/или приемането на такива мотиви за утежняващо вината обстоятелство, без обаче да се дефинира, какъв е обхватът на подобни действия. Опитът от последните години (в страни от Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия) показва, че най-често за започване на съдебно преследване (или разследване) е достатъчно заявлението на дадено лице самоопределило се (почувствало се) като „жертва“ на подобна проява, като от съда това се определя за достатъчно доказателство, а (противно на презумпцията за невинност) извършителят трябва да докаже, че действията му не са били израз на омраза, ксенофобия или расизъм. Особено място тук заемат случаите на „обида на религията“, към които „редовно“ се отнасят опитите за критика на идеологията на дадена религия и дори културни традиции на местното население, например коледни и великденски тържества и базари, изложби с актови картини, фотографии и скулптури и др.

o Налагане на ограничения на свободата на словото и (авто)цензура посредством обучаване на журналистите на правилните (в контекста на масовата миграция) терминология и налагане на медиите на определени начини на отразяване или не отразяване на свързани с миграцията събития и процеси; оказване на натиск от страна на държавите върху медии, които не отразяват „правилно“ процесите на миграцията; предоставяне от държавите на „точни и своевременни“, но в същото време „позитивни“ и отразяващи „положителните“ процеси и резултати, свързани с миграцията факти и др.

• Предвидените в ГДМ мерки по улесняване на паричните преводи от страна на мигрантите на практика способстват за прякото изтичане на големи финансови средства от страните-крайни дестинации и затрудняват борбата с финансирането на тероризма и организираната престъпност. Такива са:

o Намаляване на тарифите за преводите на мигрантите.

o Промени в правилата на пазара за парични преводи, така, че мерките за борба с незаконните финансови потоци и прането на пари да не възпрепятстват превеждането от мигрантите на собствени средства.

o Отмяна на правилата, възпрепятстващи достъпа на небанкови доставчици на парични преводи до инфраструктурата на платежните системи, прилагане на данъчни стимули и облекчения към паричните преводи.

o Стимулиране на инвестициите на изпращащите парични преводи в развитие и предприемачество в страните на произход чрез механизми за насрещно субсидиране, общински облигации и партньорства.

За да видите снимката в по-голям размер, кликнете върху нея. 

Изпълнение и преглед на ГДМ

Положенията по изпълнението и прегледа на ГДМ са комплексни и взаимно усилващи и допълващи се. Те обуславят неговия непрекъснат характер на процеса и подсилват заложените в него ЦЗМ, като предопределят и добавянето на нови мерки, а не е изключено - и на нови задължения. Успоредно с това, те осигуряват и реализирането на организирана и масова и непрекъснато увеличаваща се международна миграция – показателно в това отношение е искането страните по Договора да разработят национални планове за изпълнението му в които да си поставят „грандиозни цели“. Анализът им показва, че от тях могат да настъпят някои съществени негативни последствия:

• Негативно влияние върху Европейския съюз и сраните-членки, което може да се обобщи по три направления:

o Политическо – задълбочаване на разделението, както между държавите-членки, така и между отделни страни (или групи страни) и институциите на ЕС и съответно – засилване на центробежните сили; изостряне на противоречията със САЩ; нарастване на вътрешното политическо противопоставяне в страните от ЕС и засилване на негативизма към Съюза като цяло сред гражданите.

o Икономическо – заделянето на огромни средства за изпълнението на ГДМ ще бъде за сметка на ресурсите, заделяни за подобряването на икономиката на страните от ЕС и съответно на благосъстоянието на гражданите.

o Етническо – устойчиво нарастващата масова международна миграция ще засили вече започналия в някои държави-членки процес на етническа подмяна на населението в отделни големи градове и райони¹¹. При оценката на последствията от тази подмяна следва да се отчита и факта, че в редица случаи те се подсилват от религиозния фактор. Например, според исляма, оправдано е само съществуването на нацията на исляма – Умма, което води до това, че значителна част от мигрантите, пристигащи от страни, където по-фундаменталното тълкуване и практикуване на тази религия е норма в държавното устройство и определя обществените отношения, че те са преди всичко мюсюлмани, на второ място – граждани на страните им по произход и едва на трето място са граждани на приелите ги страни-крайни дестинации¹².

• Допълнително и нарастващо ограничаване на националния суверенитет (отказ от суверенитет) поради:

o Неотчитането на националните интереси и приоритети на страните като израз на задълженията на държавата към гражданите й за сметка на първенстващите глобални интереси.

o Промени в националната нормативна база и международното право.

o Засилването на влиянието и натиска на международните правителствени и неправителствени организации – както глобални, така и регионални, а също и тези, действащи на национална основа (ООН, СЕ, ОССЕ, ЕС, НПО на частни лица и организации и др.).

o Засилване на влиянието на съществуващите международни механизми (например – Съдът по правата на човека) върху националната съдебна и законодателна власти при разширено в полза на масовата международна миграция тълкуване на правните норми на международното право.

• Негативно влияние върху националната сигурност на България в резултат на:

o Засилване на миграционния поток – засега, страната е транзитна и външна граница на ЕС, но в хода на изпълнението на ГДМ и във връзка с настоящите задължения по международни договорености (договори, конвенции и др., например – Дъблинските споразумения), може да се очаква, че количеството на преминаващите и престояващи продължително време мигранти ще се увеличи значително.

o Засилване влиянието на организациите (включително на религиозните) на мигрантите и диаспорите и на възможността за фрагментиране на обществото поради изолиране (самоизолиране) и възможно – противопоставяне на отделни негови сегменти.

o Увеличаване на вероятността за противопоставяне на междуетническите и междурелигиозните взаимоотношения и появата на пряка заплаха от деградиране на сплотеността и единството на нацията.

o Съпътстващи увеличаването на миграционния поток рискове и заплахи за сигурността от – тероризъм, организирана престъпност, битова престъпност до ниво на „битов тероризъм“. За неутрализирането им ще бъдат необходими нови, големи ресурси на силите за сигурност и армията.

o Независимо от възможната помощ от ЕС и други страни, България ще бъде принудена да задели големи финансови, материални и човешки ресурси за изпълнението на ГДМ и осигуряването на преминаващите през, престояващите продължително време и оставащи за постоянно в страната ни мигранти и членовете на техните семейства. При засилване на миграционния поток, размерът на тези ресурси ще се отрази крайно негативно на състоянието на икономиката, благосъстоянието на гражданите и просперитета на страната.

o Непряко (косвено) влияние на негативното отражение на ДГМ върху ЕС.

o Почти сигурен рязък срив в и без това ниското доверие на гражданите в държавните институции и политическите партии, а също и в доверието в европейските партии, институциите на ЕС и Съюза като цяло. Изостряне на политическата борба в страната и появата/засилването на крайни (леви, десни, националистически) организации и партии.

__________________________

¹ В някои публикации, думата „compact“ е преведена като „пакт“.
² На схемите динамичните връзки показват причинно-следствени връзки, а асоциативните – взаимно усилващо се влияние и допълване. В син цвят обобщено са представени отделни части от ГДМ и връзките между тях, в оранжев цвят – предполагащи негативни последици, а в червен – тези, които са с негативен ефект и/или последствията от тях.
³ Такива са например „Мигрантите в страните, преживяващи кризи“; документи на Международната организация на труда; Принципи и ръководни указания, допълнени с практическите препоръки за защита на правата на човека на мигрантите в уязвимо положение, разработени от Групата по проблемите на глобалната миграция; ръководните положения по правата на човека на междудържавните граници, разработени от Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека; ръководните принципи и препоръките в съставеното от Групата по проблемите на глобалната миграция пособие „Насочване на миграцията в планирането на развитието – наръчник за политици и практици“ и др.
⁴ Така наречената „позитивна дискриминация“ (в САЩ) или „позитивно действие“ (в ЕС).
⁵ Например, Европейският съд по правата на човека.
⁶ Не е ясно, защо „гражданското общество“ е отделено от останалите упоменати субекти, които на практика са част от него. Същото се отнася и за другите „субекти“.
⁷ Например – брой криминални престъпници на 100 000 човека от местното население, съпоставен със съответния брой криминални престъпници на 100 000 от мигрантите.
⁸ България е призната за най-бедна и с най-голяма корупция страна от ЕС, но приемането на ГДМ едва ли би снело ограниченията, налагани на български граждани от други държави-членки на ЕС (например – приемането в Шенген).
⁹ Включително икономически, финансови и обществени.
¹⁰ Например, като определен брой часове обществено полезен труд, условни присъди и др.
¹¹ Например – във Великобритания, Германия, Франция.
¹² Особено това се отнася за най-масовия сегмент на мигрантите пристигащи от Средна Азия, Близкия Изток и Северна Африка. 

Към „Кратко референтно съдържание на ГДМ“

Вижданията, отразени в разработката са на автора и не отразяват непременно тези на ЦИОС. Разработката е внесена в ЦИОС за обсъждане.