През октомври 2019 г. се проведе поредната операция на Турция в северните части на Сирия - „Извор на мир“. За разлика от до сега проведените военни операции на Турция на територията на Сирия („Ефратски щит“, „Маслинова клонка“ и операцията в Идлиб), нейните политически и военни измерения са показателни за големите промени в определящите стратегическата ситуация фактори, както в регионален, така и в глобален мащаб.
ИЗХОДНА ОБСТАНОВКА
Обща геополитическа обстановка
Ставащото в момента в Близкия Изток и в частност в Сирия е изключително важно, защото се основава на промените в процесите на глобализация. Налице е своеобразно „размиване“ на държавния суверенитет дори и на най-силните страни в икономическо/военно отношение страни (вкл. САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Германия, Франция), в следствие на което вътрешнополитическите проблеми все по-често се отразяват на ставащото на международната арена и обратно – международните проблеми все повече влияят на вътрешната политика на държавите. Примерите с Великобритания и ЕС във връзка с Brexit и отзвукът в САЩ на действията на администрацията на президента Доналд Тръмп в Сирия, Ирак и района на Персийския залив са показателни в това отношение.
В Близкия Изток и Северна Африка протичат геополитически процеси, които по своята същност се явяват проявление на почти всички характеристики на оформящата се нова, съвременна (постглобализационна) система на международните отношения – бързо променяща се, аморфна и привидно доста хаотична. Те варират от използването на хибридни (вкл. силови) действия, през разпалване на граждански войни заради икономически интереси, напр. като създаване на „тъмен“ добив и пазар на въглеводороди (в Либия) и борба за вземане под контрол на територии/акватории, перспективни по отношение на добива, преработването и транспортирането на въглеводородни енергоносители (Източното Средиземноморие, Либия, Сирия, Ирак, акваторията на Кипър) до опити за „изпробване“ на радикални идеологии на държавно ниво (напр. ислямизирането на страните след „Арабската пролет“ и създаването на Халифат от Ислямска държава), етнически прочиствания, геноцид, размествания на големи маси от хора и предизвикване на миграционни потоци. Независимо от официалните изявления на политически и държавни лидери, все по-малко внимание се обръща на предизвикваните тежки хуманитарни кризи.
В последно време се наблюдава постепенно, но доста бързо деградиране/разрушаване на способностите за ефективно влияние на системата от до скоро устойчиви международни институции/съюзи, вкл. и в сферата на сигурността (напр. ООН, ЕС и НАТО). При голямата динамика в промените на обстановката се засилва честотата на бърз („светкавичен“) отказ от официално или неофициално поети ангажименти и/или ситуативно и дори интуитивно вземане на решения, често зависещи и от личностните качества на политическите/държавните лидери (напр. решението на президента на САЩ Доналд Тръмп за изтеглянето на силите на САЩ от северните части на Сирия, както и срещата между президентите на Русия В. Путин и на Турция Р. Ердоган в Сочи на 22 октомври). На фона бързите промени в ситуациите, реакцията на международните организации е все по-ограничена, по-неопределена, по-бавна и най-вече – неефективна.
Най-важното измерение на ставащото в момента в Сирия обаче е, че то открито демонстрира готовността на ключови за международните отношения и сигурност страни за коренна промяна и преконфигуриране на силите на геополитическо ниво дори и в такъв важен в глобален мащаб регион като Близкия Изток и Северна Африка.
ОПЕРАЦИЯТА „ИЗВОР НА МИР“ В СИРИЯ – ПРЕДВЕСТНИК НЕ ТОЛКОВА НА МИР, КОЛКОТО НА БЪДЕЩЕТО - ПЪЛЕН ТЕКСТ