С наближаването на Срещата на високо равнище между държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО, насрочена за 3-4.12.2019 г. в Лондон, се увеличава интересът какво ще донесе тя на страните-членки, техните народи и международната сигурност. Мненията са различни. Тази година НАТО навършва 70 години от създаването си през 1949 г., само няколко години след приключването на Втората световна война.
Това ще бъде отбелязано по подобаващ начин по време на заседанието на Северноатлантическия съвет (САС) на ниво държавни и правителствени ръководители, а по същия повод Нейно величество кралица Елизабет II ще бъде домакин на вечерния прием в Бъкингамския дворец. Някои анализатори фокусират вниманието си именно към дълголетието на най-мощния за всички времена военнополитически съюз в света като доказателство за необходимостта от съществуването му и в бъдеще. Други се вглеждат в бъдещето, в това как ще продължи реализацията на възприетата роля на Алианса като гарант на международната сигурност, свободата и демократичните ценности. Трети обръщат внимание основно на повишаване на колективните военни способности на въоръжените сили, зависими от финансовите възможности на страните-членки. В тази връзка на Срещата на високо равнище на НАТО през 2014 г. в Уелс, бе взето решение бюджетът за отбрана на страните-членки да бъде увеличен до 2 % от БВП (брутния вътрешен продукт). Факт е, обаче, че изпълнението тези решения не е приоритет на повечето страни и постигането на тези параметри се отлага във времето, а крайният срок е 2024 г. Това от своя страна води до забавяне на процеса на модернизация на въоръжените сили, свързан основно с превъоръжаването им със съвременни оръжейни системи, способни да отговорят на днешните нужди и предизвикателства. Очаква се широко обсъждане на въпросите, свързани с енергийната сигурност, нарастващата военна мощ на Китай и Русия, режима за контрол върху въоръженията, както и новата тема – признаването на космоса като нова област от оперативното поле на НАТО.
Бюджет за отбрана на страните-членки
След решенията от Срещата на върха в Уелс през 2014 г. бюджетът за отбрана на страните-членки се превърна в основен критерий за приноса, който всяка страна има за укрепване на военните способности на НАТО. Като организация НАТО изразходва 52 % от разходите за отбрана в света, независимо, че включва само 29 страни. За 2019 г. страните-членки на НАТО са планирали за отбрана общо над 1,04 трилиона долара. През 2018 г. общият бюджет на страните за отбрана е бил 970,3 милиарда долара. По доклад на планиращите органи на НАТО само през последните 7 години (периода 2012 - 2018 г.) страните-членки са изразходвали общо около 6,6 трилиона долара. За 2019 г. САЩ имат най-голям дял от разходите в НАТО - 730 млрд. долара. След тях е Великобритания с 60,4 млрд. долара, Германия - 54,1 млрд. долара, Франция - 50,7 млрд. долара и Канада -21,9 млрд. долара. Следва Турция, която има бюджет за отбрана 13,9 млрд. за 2019 г., с около 200 млн. по-малко от 2018 г. Разходите за отбрана включват разходи за издръжка на личния състав, капиталови разходи (оборудване, бойна и спомагателна техника, ремонт на техниката), научноизследователска и развойна дейност, както и за изграждане и поддръжка на инфраструктурата. Като дял от БВП само 7 страни от НАТО покриват изискванията за 2 %. Това САЩ, Обединеното кралство, Литва, Латвия, Естония, Гърция и Полша. След заплащането на пълната сума за доставка на бойните самолети F-16 от САЩ, България се нарежда също в групата на страните, покриващи изискванията за минимален годишен процент средства за отбрана.
Интересен е случаят с бюджета за отбрана на САЩ, който покрива и разходите, свързани с НАТО. Огромният на пръв поглед бюджет всъщност се изразходва почти изцяло за покриване на разходи за националната отбрана на САЩ, за водене на операциите в Ирак, Афганистан и Сирия (около 65 млрд. долара), а голяма част него се изразходва за съвършено различни цели, нямащи нищо общо с отбраната. Като примери се привеждат изразходените 3 млрд. долара за гранична охрана с Мексико, други 8 млрд. долара – за разходи на ФБР и други служби на националната сигурност, неизвестна засега сума отиде за захранване на пенсионните фондове на ЦРУ. В общите фондове на НАТО САЩ внасят 30 млрд. долара срещу 240 млрд. долара от европейските страни. Западни анализатори стигат до извода, че американският президент използва числата на обявения военен бюджет на САЩ най-вече за да притиска европейските си съюзници да увеличават собствените военни бюджети и насищат въоръжените си сили с американско въоръжение. Това, разбира се, е в интерес на отбранителната промишленост на САЩ и като цяло подпомага американската икономика, а целта е да се притисне ЕС в търговския спор, който продължава и сега.
Германия има собствено виждане по въпроса с достигането на определения процент от БВП за отбрана. До началото на м. ноември т.г. германското ръководство открито заявяваше, че такова увеличение на военните разходи спира икономическото развитие на страната и не е в интерес на германските граждани. Понастоящем Германия заделя малко над 1,23 % от БВП за военни цели. С избирането на новия министър на отбраната на Германия г-жа Крамп-Каренбауер, на която се гледа като на възможен наследник на канцлера Ангела Меркел, и подготовката за оттеглянето на германския канцлер Ангела Меркел от активната политика, както и след сериозната критика и натиск от страна на американския президент Доналд Тръмп, Германия се ангажира да увеличи разходите си за отбрана до 2 % от БВП с хоризонт 2031 г. Т.е. плановете са Германия да пропусне определения от съюзниците срок 2024 г., като дотогава Германия достигне 1.5 % от БВП за военни разходи. Министърът на отбраната г-жа Крамп-Каренбауер мотивира готовността Германия да отделя повече срества за отбрана в бъдеще с негативните оценки за състоянието на отбранителните способности на Германия, следствие на продължителния застой в развитието на ВС след края на Студената война. През тези години западноевропейски страни останаха без ключови възможности в областта на отбраната, като в това число влиза и Германия, която укрепваше общото си икономическо състояние за сметка на отбранителните си способности. За различния германски подход по отношение отделянето на финансови средства за отбрана значение има и разбирането, че е по-разумно да се очертаят специфичните нужди на конкретните въоръжени сили и техните компоненти, които да бъдат развити, а не механичното определяне на процент от БВП, какъвто беше възприет от съюзниците през 2014 г.
Състояние на НАТО, проблеми и нерешени въпроси
Няколко седмици преди Срещата на върха френския президент Манюел Макрон направи изказване, че „НАТО е в мозъчна смърт“. Тази оценка на състоянието на Алианса предизвика разнопосочни реакции у съюзниците. Тя стана на фона на пропуканото единство сред страните-членки най-вече по повод провежданата военна операция на Турция в Североизточна Сирия. Макрон отправи сериозни критики по отношение на липсата на координация между страните, участващи в операцията в Сирия. Именно това внезапно изтегляне на американските сили от района предизвика сериозно безпокойство и недоволство във френското ръководство, което бе принудено да изтегли френските специални сили, действащи в района. Стана ясно, че нито британските, нито френските сили, заедно и поотделно, не са в състояние да провеждат операции в района без американска поддръжка. На практика този факт потвърди несъстоятелността на „стратегическата автономия“ на европейските страни-членки на НАТО, за която апелира Макрон, и която засега си остава само мечта.
Обстановката допълнително се усложни след като държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че ако НАТО не предприеме промени, може да се превърне в отживелица на времето. С това изявление американската страна по същество, макар и не директно, потвърди оценката на Макрон за състоянието, в което се намира Алианса. Последва реакция на Германия, която предложи създаването на „Експертен съвет за обсъждането на стратегическите въпроси на НАТО“. С това Германия косвено се нареди сред страните, съзнаващи, че НАТО е на кръстопът. Предложението да бъде създаден такъв съвет посочи необходимостта от вземане на решение за посоката, по която ще поеме организацията. От своя страна Франция предложи създаването на „Съвет на мъдреците“, чийто състав да бъде подбран сред политически фигури с голям опит в международните отношения и идеен потенциал. Независимо, че предложенията на Франция и Германия по намиране на подход за решаване на бъдещето на НАТО бяха подготвени и представени самостоятелно, те целят едно и също – сплотяване на страните-членки и утвърждаване на атлантическото единство, по което очевидно се появяват все повече пукнатини. Различията се забелязват най-вече по отношение провеждането на военната операция от Турция на територията на Сирия. Независимо от това, съюзниците са единодушни, че Турция има основателни притеснения за своята сигурност, заради което е принудена да предприема мерки, които са неприемливи за повечето от тях. Сериозни различия сред страните-членки предизвикаха изтеглянето на САЩ от Сирия и съсредоточаването на американското внимание единствено върху петролните източници в Сирия, закупуването от Турция на руско въоръжение и готовността за осъществяване на нови подобни сделки, промените, настъпили в търговско-икономическите отношения НАТО-ЕС, и влиянието им на военнополитическите отношения между тях.
Издръжката на американските войски, дислоцирани в Европа, е друг повод за разногласия между САЩ и част от европейските съюзници. Този въпрос стана още по-актуален след избирането на Тръмп за президент на САЩ. През лятото на т.г. американски представител в Берлин обяви за обидно и недопустимо американските данъкоплатци да продължават да плащат за издръжката на над 50 000 американски военнослужащи, разположени на територията на Германия и гарантиращи германската сигурност, като в същото време германците изразходват бюджетния си излишък за реализирането на перспективни национални програми, развиващи германската икономика. Тук следва да отбележим, че Германия е основният „дом“ на американските войски в Европа. Те гарантират не само националната сигурност на Германия, но и като цяло сигурността на другите европейски съюзници. На двустранно ниво отношенията между САЩ и Германия се характеризират с несъгласие по ключови въпроси като отношението към политиката на Иран, оттеглянето на САЩ от международното споразумение за иранската ядрена програма и възобновяването на икономическите и търговски санкции срещу Иран. Германия има съвършено друг подход по въпроса, който съвпада с позицията на другите участници, подписали споразумението – Китай, Франция, Великобритания и Русия. Разногласията между САЩ и Германия се отнасят и до митническите тарифи, касаещи конкурентноспособността на двете икономики, и строящия се газопровод "Северен поток 2" от Русия до Германия. Според САЩ руският газопровод "Северен поток 2" заплашва енергийната сигурност на Германия, а според Германия той е единственото възможно решение за решаване на газовия дефицит на германската икономика и бит.
Група страни - балтийските държави и Полша междувременно увеличиха разходите за отбрана и към днешна дата вече са достигнали нивото на разходи от 2 % от БВП, няколко години по-рано от посочения краен срок. Политическите решения за бързо достигане договорения минимум разходи за отбрана в тези страни са мотивирани като мярка против евентуална агресия от страна на Русия, след анексията на Крим от Руската федерация през 2014 г.
В резултат на изпълнението на решенията за увеличаване на усилията на страните-членки за защита на атлантическата сигурност като цяло бяха увеличени финансовите средства, изразходвани за отбрана. Съотношението между средствата за отбрана за 2019 г. само на европейските съюзници от НАТО и тези, които се изразходват от Руската федерация, вече е 4.5:1, в полза на първите. В периода след 2017 г. Русия намали с около 20 % собствените си отбранителни разходи. В момента възлизат на около 5 % от общите разходи на НАТО. От трето място по отбранителни разходи в света, след САЩ и Китай, само за 5 години Русия вече заема 7 място. Независимо от това, Русия е разглеждана от НАТО като основен вероятен противник, наред с Китай, който се развива с високи темпове, позволяващи към момента да отделя близо 230 млрд. долара годишно за отбрана. Конкуренцията между САЩ и Китай бележи сериозен ръст и е в основата на възникналите митнически и търговски санкции, налагани взаимно от двете страни. При тези огромни загуби, които се калкулират в резултат на икономическите противоречия между САЩ и Китай, в т.ч. в областта на технологиите, Европа има все по-незначителен дял в осигуряването на собствената си сигурност. Това е валидно особено когато се касае до гарантиране на комуникациите и сигурността на преноса и съхраняване на данни на европейските съюзници.
В същото време, с увеличаване на средствата за отбрана, европейските съюзници в НАТО разходват все повече за закупуване на бойна техника и спомагателни средства, а големият печеливш от това е американския военно-промишлен комплекс, които получава тези поръчки. Данните сочат, че европейците купуват повече оръжия в чужбина, отколкото произвеждат в собствените си страни. Обяснението за тази тенденция е, че продуктите собствено производство са по-скъпи или, че липсва достатъчно доверие в собствената обранителната промишленост.
Макар и косвено, съществен принос в общата несигурност има неустановеното положение на Великобритания по отношение напускането й от ЕС. Макар и съюзник в НАТО, със специален статут в отношенията й със САЩ, Великобритания е с ограничен принос в общата конфигурация на сигурността в сравнение с годините от студената война. Евентуалното спечелване на парламентарните избори на 12.12.2019 г. от Консервативната партия ще отвори пътя към напускане на ЕС от страната, но потенциално ще отвори пътя на Шотландия към независимост и присъединяване на Северна Ирландия към Република Ирландия. Така ефектът от подобен разпад на тази страна-членка би имал сериозен ефект върху целостта на НАТО и допълнително ще натовари общото напрежение.
Сериозен проблем в НАТО произтича от липсата на консолидация по отношение на бойната техника. В европейските страни-членки на въоръжение са общо 37 различни типа бойни танкове и бойни бронирани машини, докато в сухопътни войски на САЩ те са 3 вида. ВМС на европейските съюзници използва 29 вида ескадрени миноносци и фрегати, а във ВМС на САЩ те са само 4. Изводът е, че това „разнообразие“ трябва да бъде намалено драстично, ако стратегическите командвания в НАТО искат да боравят с ефективни многонационални сили. В противен случай логистичното осигуряване на операциите на НАТО ще се превърне в неизпълнима мисия заради невъзможността от взаимозаменяемост на резервни части, техническо обслужване, непълноценно функционираща и ограничаваща маньовъра инфраструктура, и много други затруднения, които в случай на конфликт ще бъдат локализирани твърде късно.
Независимо от това най-голямата гаранция за европейската сигурност остават ядрените сили на САЩ и американските сили, разположени на територията на европейските съюзници. Общата оценка на генералния секретар на НАТО Столтенберг е, че „няма противоречие между европейското и трансатлантическото единство. Едното не е за сметка на другото“.
Какво очакваме от Срещата на върха в Лондон 2019 г.?
Без съмнение на Срещата на върха ще бъде отчетено, че чрез въвеждането на минимален праг от 2 % от БВП за отбрана е постигнат съществен напредък по справедливото споделяне на тежестите и отговорностите в Алианса. Засега приносът се оценява най-вече по отделяните средства от бюджета, което се счита за обективен критерий. Това не изключва отправяне на критика към страни-членки, в т.ч. Германия, които не споделят това виждане, и в плановете си не предвиждат такъв ускорен темп на увеличаване на разходите за отбрана.
Ще бъде оценена ролята на НАТО в несигурния свят, в който живеем; обновяването на НАТО като организация и ангажиментите, които следва да поеме в интерес на международната сигурност; инвестиции в новите технологии и изследователско-развойната дейност за повишаване на сигурността; работа с партньорските страни на НАТО и перспективи за развитие на отношенията с тях; и как трябва да изглежда НАТО през 2030 г.
От организационна гледна точка и във връзка с разширяването на НАТО предстои завършване на процеса на ратификация за членството на Северна Македония, а официалното присъединяване на страната към НАТО ще бъде обявено в началото на следващата година. Независимо, че официално процесът не е приключил, е дадена възможност по време на срещата министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев да изнесе доклад за отбраната и възпиращата й роля в бъдеще.
Ще бъде постигнато съгласие за обявяване на космическото пространство за отделен оперативен домейн на НАТО, наред с въздушното, земното, морското и кибер-пространството. Намеренията са да бъдат предвидени мерки за защита на разположените в орбита технически средства, които осигуряват нормалното всекидневие. На този етап не се предвижда извеждането на оръжия в космоса, но той става все по-важен при евентуални военни действия. В космоса са разположени спътници, на които се разчита за насочване на собствените ракетни средства, както и да установяват излитането и насочването на същите средства от вероятните противници, тяхното разузнаване и прехват. Остава неизяснен въпросът при какви обстоятелства в космоса би могло да се задейства чл. 5 от Вашингтонския договор за съвместна защита на страните-членки.
Ще бъде обсъдена сигурността в Черно море и набелязани мерки за по-нататъшно увеличаване на присъствието на съюзнически сили в черноморския регион по брой кораби и общ брой дни за престой в Черно море, повече военни учения и като цяло по-засилено присъствие на НАТО.
Друга група въпроси са оценка на кибер-сигурността и мерки за нейното осигуряване, противодействие на хибридните заплахи и мерки за борбата с тероризма.
Ще бъдат обсъдени въпроси на сигурността със стратегическо значение, отношенията на НАТО с Русия и Китай. Опасенията са, че в последните години Китай инвестира сериозни средства във въоръжения от ново поколение, активно използвайки достиженията на науката и бизнеса, а това дава отражение върху сигурността на страните-членки от НАТО. Китай драстично увеличи бюджета си за отбрана, а прогнозите сочат запазване на темпа на увеличение в близките години.
Ще бъде обсъден и въпроса с актуалното развитие на мерките за контрол на въоръженията след края на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, и образувалия се вакуум в тази чувствителна област.
______________________________________________
Прегледът на планираните за обсъждане въпроси не създава усещането за причисляване на предстоящата Среща на върха на НАТО в Лондон към „историческите“ срещи, провеждани в миналото. Наред с обсъждането на текущи проблеми, търсене на решение за укрепване единството на Алианса, новото е свързано преди всичко с предстоящото решение за обявяване на космическото пространство като отделен оперативен домейн на НАТО. Това решение вероятно ще бъде причислено към тези с исторически характер, откриващо други измерения за надпревара във въоръжаването и експанзия в нова посока.