Бригаден генерал Валентин Цанков о.р.
На 31.03.2021 г. Министерският съвет на Република България одобри Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2020 г., а на 02.04.2021 г. същият беше внесен за разглеждане и одобрение в новоизбраното 45-то Народното събрание.
Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2020 г. е разработен на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и представя на Народното събрание и българските граждани отчет за резултатите в областта на отбранителната политика през 2020 г., а така също и набелязаните основни направления за работа през 2021 г.
Основните изводи, направени в Доклада са:
- че и през 2020 г. състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволяваше изпълнението на задачите по трите мисии, произтичащи от задълженията по Конституция за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС;
- тези задължения могат да бъдат изпълнявани с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи;
- резултатите от приключилият през 2020 г. Преглед на отбраната са послужили за разработването на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
- през 2020 г. продължава тенденцията за поетапно нарастване на разходите за отбрана и успешното изпълнение от страната ни на Ангажимента за инвестиции в отбраната на НАТО от Срещата на върха в Уелс през 2014 г. Съгласно класификацията на НАТО разходите за отбрана на Р България през 2020 г. са в размер на 1 920,2 млн. лв., което представлява 1,62% от БВП. Тези разходи и надхвърлят нивото (1,61% от БВП), определено в Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г.;
- независимо от ограниченията, наложени във връзка с COVID-19, въоръжените сили бяха в състояние да изпълняват поставените им основни задачи;
- спряна е негативната тенденция към нарастване на броя на вакантните места за военнослужещи.
Очертани са основните направления за работа през 2021 г. Усилията са насочени към разработване на Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г. и на Инвестиционен план-програма на Министерството на отбраната до 2032 г., продължаване на превъоръжаването и модернизацията, изпълнението на съюзните ангажименти и попълване на вакантните места във ВС.
1. По средата за сигурност:
Оценката на средата за сигурност в голяма степен отразява действителното състояние на международните отношения, общите заплахи за енергийната сигурност, икономическото противопоставяне, влиянието на COVID-кризата, както и конфликтните точки в близост до България. Вероятността от възникване на военнополитическа криза и прерастването ѝ в продължителен конвенционален конфликт в непосредствена близост до границите на Р България е оценена като „малка“. В доклада не е взета предвид тенденцията за постигане на военнополитически цели в краткосрочен военен конфликт, която ще бъде характерна за 21 век. Не са отчетени скоротечния характер за провеждане на съвременните операции, многократно увеличената мобилност на войските и силите, повишената далекобойност на оръжейните и ракетни системи от порядъка на няколко хиляди километра, и способностите за нанасяне на внезапни ракетни и въздушни удари без възможности за противодействие или защита от тях. Няма и дума за заплахите, под които може да попадне България в случай на използване на българска територия от съюзниците в НАТО, предвид прилежащото разположение на страната ни в Черноморския регион и близостта до конфликтни точки с висок потенциал за бързо развитие на военни действия. Избягването на позиция по тези въпроси води до изкривяване на картината и заблуждение на българските граждани, че България ще бъде защитена при всички случаи.
2. По развитие на отбранителните способности на ВС до 2020 г.
В отчета за изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на ВС и Плана за развитие на ВС до 2020 г. като основно постижение са посочени извършените структурно-организационни промени и стартирането на два от основните проекти за превъоръжаване - за нови самолети F-16 и за нови патрулни кораби. За тези проекти са подписани и съответните договори. Отчита се напредък и по проекта за превъоръжаване на Сухопътните войски с нови бойни бронирани машини, но до подписването на договор не се стигна, като вече е ясно, че с този проект ще се занимава следващото правителство.
Положителна промяна се отчита и със стартирането на пакета Цели за способности 2017 на НАТО (от началото на 2018 г.), с който фокусът от развитие на способности за участие в експедиционни операции беше преместен към изграждането на силна колективна отбрана и капацитет за възпиране на собствена територия. Тази промяна е силно мотивираща и би могла да способства за защита на националния интерес при изграждането на ВС.
Прави впечатление драстичното увеличаване на броя на самостоятелните структури във ВС, в т.ч. формирането на Съвместно командване на специалните операции, възстановяването на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски”, формиране на две нови командвания в командната структура на оперативно ниво - Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Част от тези организационно-структурни промени съответстват на действителните нужди на ВС и готовността им за провеждане/участие в съвременни операции (напр. СКСО), а други са плод на конюнктурни причини и еднолични решения, целящи предимно повишаване на ранга на командирите им. Резултатът е наблюдаваното в миналото явление на безпринципно и ненужно увеличение на щабни структури без съществено повишаване на способностите, но придружено с ново искане за отпускане на допълнителен човешки ресурс, който не е в наличност, нито пък има тенденция за осигуряването му в бъдеще.
Както преструктурирането на съществуващи организационни единици, така и формирането на нови такива са в резултат на приключилия през 2020 г. Преглед на отбраната. На резултатите от него е отделено специално място в Доклада за състоянието на отбраната и ВС през 2020 г. Резултат от Прегледа е изготвената и приета от Народното събрание (21 февруари 2021 г.) Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 и Приоритизиран списък на способностите с дефицит и способностите за поддържане и развитие до 2032 г.
Основният извод, който се прави по състоянието на отбранителните способности на българските Въоръжени сили през 2020 г. е, че те позволяват изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи. Ограниченията не са посочени, но като се има предвид състоянието на основните образци бойна и поддържаща техника, ниското ниво на подготовка на личния състав поради малкия брой проведени учения и тренировки през годината, както и непопълнените щатове в бойните формирования (около 75 % , а някъде и по-ниско) може да се направи изводът, че в определени случаи изпълнението на тези задачи ще се окаже невъзможно. Предприетите действия за поетапно намаляване и премахване на тези ограничения са свързани именно с тези основни компоненти – попълване на щатовете с добре обучен и мотивиран личен състав, въоръжен с изправна съвременна техника. Всички те изискват огромни финансови средства за инвестиции, които ще се увеличават в бъдеще с неудовлетворителни темпове заради икономическите затруднения на страната на фона на последиците от КОВИД-19 и съпътстващите допълнителни разходи на държавата при намалени приходи в бюджета и увеличаващ се фискален дълг.
3. По изпълнението на бюджета за отбрана.
Отчита се негативното влияние на кризата в световен мащаб, както в икономически план, така и влиянието на COVID-19 върху националната икономика и БВП на страната. Направен е опит спадът на консолидираните разходи за отбрана за 2020 г. (като номинална стойност, както и като процент от БВП) да се обясни с авансовото плащане на цялата сума по договора във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (F-16 Block 70) през 2019 г. При този поглед върху бюджета, разликата между средствата за отбрана през 2019 г. и 2020 г. се изчислява на 13 %, което звучи оптимистично, а спрямо 2017 г. (началото на 4-годишния период) разликата е 42 %. Обективно погледнато, крайните нива на бюджета (2020 г.) изглеждат високи, но не заради възможностите за покриване на необходимите нужди на ВС, а заради ниското стъпало, от което е започнало увеличението през 2017., когато практически модернизацията беше спряна, а недофинансирането съпровождаше всички пера в бюджета за отбрана. С намалението на бюджета за отбрана като обем и процент от БВП за 2020 г. бе заложена от сега невъзможността да бъде изпълнена целта бюджетът за отбрана да достигне 2 % от БВП. Ако приетото през 2014 г. решение на страните-членки за заделяне за нуждите за отбрана на 2 % от националния БВП на всяка една страна изглеждаше разумен компромис, то следва да се подчертае, че това е валидно за страните с развита икономика, ниска безработица, балансиран бюджет и висок стандарт. Подобна финансовата тежест за страни като България се оказва непосилна, поради което поетият ангажимент няма да бъде изпълнен. Прегледът на финансите на държавата в края на 2020 г. показва, че средствата няма да бъдат разходвани за изпълнение на плана за модернизацията и постигане на целите му до 2032 г., и скоро ще се наложи Приоритизираният списък на способностите с дефицит и способностите за поддържане и развитие до 2032 г. ще бъде отново приоритизиран.
Прави се изводът, че въпреки тенденцията към увеличение на разходите за отбрана, те все още остават недостатъчни, за да компенсират натрупаните в последните 30 години дефицити на способности на Въоръжените сили. Никъде не се посочва колко средства и за какъв период от време ще са необходими за осъществяване на планомерни и адекватни инвестиции за превъоръжаване и модернизация. Истинските данни се спестяват с формулировката, че настоящите потребности надхвърлят значително ресурсите, които страната може да си позволи. С колко процента (или по-скоро колко пъти) не се посочва. И това не е случайно. По този начин се прикрива една от основните причини за това състояние днес – системното „ограбване“ на бюджета за отбрана от 2009 г. до днес. Краткият преглед на бюджетите за отбрана в посочения период сочи, че годишно бюджетът за отбрана е лишаван от суми в размер на 600-800 млн. лева, които са преразпределяни за други сектори в държавата. Точно тези средства можеха да стартират процеса на модернизация преди 12 години, и без напрежение, ангажирайки в максимална степен предприятията на българската военна индустрия, да бъде постигнат оптимален резултат като плавна модернизация и допълнителни приходи в бюджета.
4. По ВС и отбранителните способности
Общата оценка е, че състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволява изпълнението на задачите по трите мисии, произтичащи от задълженията по Конституция, като се пояснява, че тези задължения могат да бъдат изпълнявани с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи. В раздела като основна причина за затрудненията в подготовката на войските се посочват ограниченията във връзка с COVID-19 и взетите допълнително противоепидемичните мерки. Некомплектът от личен състав също е оказал сериозно влияние върху бойната подготовка, като е попречил подготовката на щабовете и формированията на тактическо ниво (звеното батальон и рота/батарея) да се провежда в пълен обем.
Част от международните учения и подготовки също е отменена, с което се е ограничило надграждането на уменията на личният състав за работа в многонационална среда.
За поредна година (всъщност от времето на приемането на България в НАТО) се забавя изпълнението на Целите за способности, които страната поема като ангажимент за участие в колективната отбрана. Изпълнението на тези цели са най-ясният индикатор за способността на страната, съответно МО като основен изпълнител, да поеме своя дял като фокусира основно внимание върху най-боеспособните си военни формирования, с най-висока степен на готовност. В Доклада като основни причини за постоянното неизпълнение на поетите задължения са посочени за поредна година неосигуреният финансов ресурс, неокомплектоваността на определените за целта военни формирования, и големият процент въоръжение и техника, несъвместими със съвременните изисквания. Предвид отлагането на сключването на договор за доставка на нова бойна бронирана машина (ББМ), задачата за поддържане на поне една механизирана бригада от сухопътни войски по стандартите на НАТО, за пореден път се отлага с няколко години. Този приоритет спокойно може да бъде поставен в графата “провалени“, тъй като той стои за изпълнение още от периода, в който България се готвеше да кандидатства в НАТО. Проблем възникна и със сертифицирането на някои декларирани формирования за колективна отбрана/участие в операции извън страната поради ограниченията, свързани с КОВИД-19, като тук причината все пак е обективна и временна.
В Доклада се потвърждава общата оценка, че Съвместното командване на силите (СКС), сухопътни войски, ВВС, ВМС и СКСО са се справили успешно с поддържането на постоянна бойна готовност, провеждането на ефективна подготовка и са в състояние да изпълняват възложените им задачи. Подчертава се, че в същото време задачите са изпълнявани в усложнена обстановка при стриктно спазване на мерките за борба с пандемията, които съпровождаха цялостната дейност.
Данните, посочени в разделите по видове въоръжение сили и командвания показват, че комплекс от причини, свързани най-вече с недостатъчно финансиране, липса на достатъчен личен състав, остаряла техника, а конкретно за 2020 г. и новопоявилата се опасност от КОВИД-19, е довел до изпълнение между 70 и 84 % от планираните учения и тренировки. Никъде в доклада не е посочено къде са пренасочени неизползваните финансови средства от отменените учения или са върнати в централния бюджет. И в двата случая се касае за липса на прозрачност на процеса на планиране и програмиране, който има фаза контрол и отчет.
Резултатите от изпълнението на трите мисии на ВС са в съответствие с плановете, като във връзка с усложнената епидемична обстановка, в Министерството на отбраната е разработен „План на операция за участие на въоръжените сили в мерките за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19“. Планът регламентира провеждането на операция за подпомагане органите на държавната и местна власт за справяне с епидемията, отразява дейностите по подпомагане на Министерството на отбраната и местните власти в прилагането на противоепидемични мерки и опазване на живота и здравето на военнослужещите, участващи в операцията.
По основните инвестиционни проекти се отчитат сериозни успехи, в т.ч. придобиването на самолетите F-16 Block 70 за ВВС и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка.
Големи затруднения съпътстват процеса по възстановяване на летателната годност на самолети МиГ-29, единственият вариант за поддържане на способностите на ВВС по патрулиране във въздушното пространство на страната. Поддържането на тези самолети също отнема от оскъдния ресурс за ремонт на летателната техника, поради липса на друга алтернатива и огромното закъснение за придобиване на нов боен самолет.
По проекта за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада не бе постигнат резултат, независимо от представени ценови оферти от 4 фирми и класиране на участниците. Така този проект, който измежду трите приоритетни проекта за съответните видове ВС следваше да стартира първи, бе отложен за неопределено време. Като се има предвид, че за реализирането му са необходими поне 8 години, формирането на тежка механизирана бригада става неизпълнима задача в обозримо бъдеще. Състоянието на техниката, с която разполага бригадата понастоящем, ще изисква разходването на непланиран финансов ресурс и ще доведе до излишни разходи за поддръжката на остарели системи бойна техника.
Проектите за ВМС се реализират успешно като за придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба бяха подписани договори и доставката им се очаква пре 2025 и 2026 г. Не така стои въпросът с модернизацията на две фрегати (проект Е-71) от ВМС, за които не е осигурено финансиране. Ще бъде направен компромис като обхватът на дейностите по възстановяване на способностите на фрегатите бъде намален значително от първоначалните намерения.
5. По личния състав (хората в отбраната)
Основната констатация по личния състав на ВС, направена в Доклада, е, че негативната тенденция към нарастване на броя на вакантните места за военнослужещи през годината е спряна. Посочени са комплексни мерки, предприети от министерството на отбраната, за намаляване броя на вакантните длъжности. Независимо от това, успехите в тази област са твърде скромни. Запазването на нивата на вакантните длъжности във военните формирования през 2020 г., спрямо предходните две години (2018 и 2019 г.), се счита за успех, който за по-голяма убедителност е формулиран като „тенденция“. Числата показват, че длъжностите за военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия са окомплектовани на 80,2%, от щатния състав. Увеличението в сравнение с 2019 г. (79,27%) е 0.93 %, т.е. под един процент. Такава тенденция би попълнила щатовете на 100 % след повече от 20 години, ако тя се запази през годините. Тук, разбира се, не се отчитат редица фактори, влияещи отрицателно на подобна „тенденция“. На първо място е пазарът на труда. Той се свива заради продължаващата икономическа имиграция, подобряване на условията на работа и повишаване на привлекателността в частния сектор, съпроводено с по-добро заплащане и по-ниска степен на отговорност, сравнена с тази на военната професия. Населението на България намалява в резултат на демографската криза (ниска раждаемост и застаряващо население) и увеличаващ се процент негодни за служба. Прогнозите за следващите две десетилетия са негативни, поради липсата на сериозни, ефективни мерки от страна на българското правителство и ниския стандарт на живот. Всички тези фактори влияят отрицателно върху контингента, годен за служба във ВС. Тук следва да добавим и допълнителните затруднения, възникнали от КОВИД-кризата и очакваните последици. Очаква се те да продължат да оказват негативно влияние върху обществото, част от което са българските военнослужащи. На фона на тези скромни резултати от попълването на незаетите щатни бройки във ВС, с приемането на резултатите от приключилия Преглед на отбраната личният състав следва да бъде увеличен до 43 000 души, в т.ч. 3 000 в постоянния резерв. Общото увеличение е с 3000 щатни бройки, т.е. некомплектът автоматично ще бъде увеличен с нови 3 000 бройки. В същото време, отчитайки средният процент на военнослужащите в другите армии от НАТО и ЕС, ВС на Р България не трябва да надвишават 26 500 души. Разликата между заетост на гражданите в униформа на страна от НАТО и ЕС, и тази в България е с около 40 % повече. С други думи България си поставя неизпълними цели да издържа армия, за която не са отделени нужните финансови ресурси, и за която демографският спад не е отчетен. По относителен дял и съотношение брой военнослужащи към население България е сред първите няколко в НАТО и ЕС. Страни с далеч по-големи възможности не си позволяват планиране в отбраната с толкова висок процент военнослужащи спрямо общото население. Не е отчетен и един сериозен фактор в набирането, обучението и задържане на служба на кадровите военнослужащи – заплащането. Разходите за издръжка на личен състав ще нараства най-вече заради необходимостта от поддържане на по-висока мотивация от други сектори в икономиката и обществения живот, които ще бъдат конкуренти в набирането на кадри. Това ще наложи планирането на още по-големи суми за издръжка на личен състав и неминуем разход, надхвърлящ възможностите на държавата. Основна причина за този подход към въпроса с кадрите във ВС на Р България е липсата на разбирането, че в 21-и век военните способности могат да се повишават с насищането на високотехнологични оръжия, техника и роботи, които да се управляват от малък на брой, но добре подготвен личен състав. Броят на хората в униформа отдавна не е определящ в оценката на бойните възможности във века на високите технологии. Така очакванията, че технократският поглед при решаването на въпроса с броя на личния състав на ВС ще вземе връх в обсъжданията и крайното решение ще бъде намаляване на подддържания досега праг от 37 000 + 3 000 постоянен резерв, не се оправдаха. Надделя необяснимо и немотивирано решение за ново увеличение. В бликите години очакваме нов етап на преразглеждане на становището по този въпрос.
-----------------------------------------------------------------------------------
В заключение може да се отбележи, че Докладът представя една доста оптимистична картина на състоянието на отбраната и ВС на Р България, като се има предвид, че той представлява последният документ с такъв характер за мандата на отиващото си правителство 2017-2021 г. В голяма степен това е крайният етап, до който са доведени процесите по усъвършенстване на системата за сигурност, основните проекти за модернизация на ВС чрез придобиване на нова бойната техника и капиталови разходи за поддържане на съществуващата, както и издръжката и мотивацията на личния състав.
В редица случаи оценките за състоянието на различни сектори в отбраната и военните способности са в дисонанс с реалностите, което не подпомага държавните органи в предприемането на адекватни мерки за решаването на проблемите, а ги задълбочава и измества в бъдеще с разходването на допълнителен финансов ресурс.