През втората десетдневка на май станахме свидетели на поредното разгаряне на израелско-палестинския конфликт. Засега, бойните действия са спрени от прекратяване на огъня, но условията по него все още се преговарят. За пореден път и двете страни се обявиха за „победители“, постигнали своите цели … И конфликтът отново остана „тлеещ“ – до следващото му разгаряне.

Как се стигна до тук

Напрежението между палестинците и Израел се засилваше още от средата на април.

През нощта на 13 април, първият ден на мюсюлманския свещен месец Рамадан, група полицаи навлезе на Храмовия хълм в Йерусалим и прекъсна кабелите към високоговорителите на минаретата, предаващи призивите на мюеззина за молитва. За да не бъде заглушаван израелския президент Реувен Ривлин на намиращата се на метри Стена на плача. Той произнася реч по повод на един от националните празници на Израел - „Денят на паметта“, на който се отдава почит на военнослужещите паднали в бой за създаването и запазването на Държавата Израел и на жертвите на тероризма.

Успоредно с това бяха издигнати и барикади на входовете към Дамаскската порта, където се по време на религиозни празници се събират мюсюлмани. (Барикадите са премахнати две седмици по-късно в хода на започналите протести.)

На 15 април в социалните мрежи беше разпространено видео, показващо как палестински младеж удря шамар на ортодоксален евреин. Ефектът е мигновен – и други палестински младежи извършиха няколко подобни нападения.

На 16 април (първият петък от Рамадана) израелските власти ограничиха на 10 000 броя на молещите се в джамията Ал Акса. Същият ден, в Яфа (Тел Авив) беше пребит равин, което предизвика протести продължили два дни.

На 22 април, определяната като алтернативно-дясна еврейска организация „Лехава“ (по думите на президента Ривлин действията й са като на „гризачи, прегризващи общата демократична и еврейска основа на Израел“) проведе в Йерусалим марш, на който имаше скандирания „Смърт на арабите!“.

На 23 април от Ивицата Газа бяха изстреляни 36 ракети по южните райони на Израел. В отговор, израелската армия (Израелските сили за отбрана - ИСО) нанесе ракетни удари по обекти на Хамас.

През следващите няколко дни бяха убити палестинско момче и 19-годишен израелски заселник. На 6 май при операция на израелската полиция в Наблус (Западния бряг) беше убит 16-годишен палестинец.

За напрежението допринесе и политическата нестабилност. На 21 април президентът на Палестинската автономия Махмуд Аббас отложи за неопределено време предвидените за 22 май и отдавна отлагани избори¹ за Палестински законодателен съвет, както и тези за президент, които трябваше да се проведат на 31 юли. Официално - поради разногласията с израелските власти по участието на палестинците в Източен Йерусалим. Много по-близо до реалностите обаче са предположенията, че Аббас се стреми да избегне загубата на изборите на оглавяваната от него Ал Фатах. Отлагането незабавно беше използвано от Хамас да се опита чрез ракетни обстрели за засили и разшири подкрепата си сред палестинците.

Доста сложна беше и ситуацията в Израел, който е в политическа криза от 2019 г. насам и държавата се управлява от временно правителство. Някои действия на премиера Нетаняху се оценяват като толериращи по-твърди и крайно националистически настроени политици.

В началото на май обстановката се изостри допълнително във връзка със споровете за жилища в квартал Шейх Джараа и прилежащите към него по-малки квартали Шимон ХаЦадик и Нахалат Шимон в Източен Йерусалим. Този стар спор² отдавна е придобил политически измерения. Общо, по данни на Офиса за координация по хуманитарни въпроси на ООН (OCHA), от 1967 г. до 2016 г. от 69 жилищни съоръжения в Източен Йерусалим са изселени общо 180 арабски семейства (818 човека). Сегашните спорове за Шейх Джараа са за евентуалното изселване през май и август тази година на 13 семейства (общо 58 човека).

Първите сблъсъци между еврейски заселници и араби в Шейх Джараа станаха на 6 май, когато заселници и членове на дясната партия Оцима Йехудит поставиха собствени маси с храна, разположени срещу масите на открито за тържествена вечеря ифтар на протестиращите срещу очакваното изселване палестинци. Стигна се до сблъсъци с хвърляне на камъни и столове, което предизвика намесата на полицията, при която бяха задържани 7 човека.

На 7 май (последният петък от месеца Рамадан) сблъсъците в Йерусалим ескалираха. Около 70 000 мюсюлмани се стекоха на вечерна молитва в джамията Ал Акса на Храмовия хълм. След нея някои от тях започнаха да хвърлят предварително струпаните в двора на джамията камъни и други предмети и изстрелваха пиратки по израелски полицаи. Полицията използва шокови гранати, сълзотворен газ и гумени куршуми. Ранени бяха 215 човека (предимно палестинци), 153 от които бяха приети в болница. Сблъсъците на Храмовия хълм предшестваха друг национален празник на Израел – Денят на Йерусалим³.

На 8 май, когато мюсюлманите празнуват святата нощ на Лайлат ал-Кадр⁴ , протестиращи палестинци влязоха в стълкновения с полицията, хвърляха камъни, изстрелваха пиратки, палеха гуми и скандираха лозунги като „Ударете Тел Авив!“ и „С дух и с кръв ще си възвърнем Ал Акса!“. Полицията използва шокови гранати и водни оръдия. Най-малко 80 човека бяха ранени.

На 8 и 9 май се засили и активността на палестинците в Ивицата Газа.

От страна на Хамас беше обявена пълна мобилизация и възобновяване на действията на подразделенията на организацията за пускане на запалителни балони. Пуснати бяха десетки такива балони, които предизвикаха пожари в земеделски и горски насаждения, а също и бяха прекъснато движението по някои ЖП линии в Израел. Засилена беше и активността на подразделенията на Хамас за създаване на напрежение по границата посредством нощни атаки с импровизирани взривни/запалителни устройства и гранати срещу съоръжения по граничните заграждения и протестни демонстрации в близост до тях. Успоредно с това, представители на Хамас заявиха, че в светлината на напрежението в Йерусалим, атаките ще бъдат засилени.

В отговор на действията на Хамас, ИСО усилиха групировката си в близост до Ивицата Газа и затвориха някои райони и граждански съоръжения поради опасения от възможни атаки. В разположените близо до Ивицата Газа населени пунктове бяха отворени скривалищата за населението.

 На 10 май полицията отново навлезе в района на джамията Ал Акса. При сблъсъците бяха ранени около 250 палестинци и над 20 полицаи.
Успоредно с това, в близост до Храмовия хълм евреи празнуваха Деня на Йерусалим.

Същият ден, Хамас постави ултиматум на Израел, че ако до 18.00 ч. не бъдат изтеглени всички израелски сили за сигурност от Храмовия хълм и Шейх Джараа, съвместният оперативен център (на всички организации) в Ивицата Газа ще разпореди започването на атака срещу Израел. Естествено, никой не е и очаквал, че Израел ще се подчини на този ултиматум – поредната война беше неизбежна.

Провалът на дипломацията

Действията на отделни страни и международни организации за постигане на деескалация на напрежението не се увенчаха с успех. Основните причини за това са зле прикритото нежелание на страните по конфликта да бъдат направени отстъпки и стремежът на отделни политици/лидери и страни да извлекат политически дивиденти. Поради това, с малки изключения, не се стигна по-далеч от отправянето на апели за помирение и спиране на насилията.

• Египет направи опити за посредничество между Хамас и Израел. Същевременно, Кайро поиска от израелското ръководство да спре засилването на насилието в Йерусалим и изселването на палестински семейства от Шейх Джараа за да не се стигне до нова интифада. В същото време, от палестинските организации беше поискано да предприемат действия за успокояване на обстановката и предотвратяване на ескалацията на напрежението.

• Палестинската автономия (ПА) предприе действия по ангажирането на международната общност. На 8 май посланикът на ПА поиска свикването на извънредно заседание на Съвета на страните от Арабската лига за да се занимае с „израелските престъпления и нарушения срещу светите места на исляма и християнството в Йерусалим и по-специално – джамията Ал Акса, а също и с въпроса за Шейх Джараа“. Заседанието беше проведено на 10 май. Палестинският президент поиска и извънредни заседания и на Съвета по човешките права на ООН и на Организацията за ислямско сътрудничество.

На 9 май, министерството на външните работи на ПА разпространи изявление, в което обвини Израел, че се опитва да заблуди международната общност, докато в същото време действа за юдеизирането на Йерусалим.

Движението Ал Фатах обяви, че „битката, в която участва целият палестински народ е битка за национална идентичност и суверенитет“. Централният комитет на движението заяви, че е необходимо да продължи обществената борба в Йерусалим, който е „зона на конфликт“, а също и че продължаването на агресията срещу светите места и палестинците в Шейх Джараа ще доведе до всеобща борба в цяла Палестина и до преразглеждането на връзките с израелското правителство.

Палестинският президент Аббас отправи похвала към палестинците в Източен Йерусалим за „смелата им борба да бранят Йерусалим и светите места“, като в същото време обвини Израел, че носи цялата отговорност за опасното развитие на ситуацията.

• Висши ръководители на Хамас окуражаваха палестинците в Източен Йерусалим, осъждаха Израел и призоваваха за интифада, която да обхване не само Йерусалим, но и цяла Юдея и Самария.

Лидерът на политическото крило на Хамас Исмаил Хания обяви, че палестинците ще защитават Йерусалим и ще се противопоставят на Израел с цялата си мощ. Той подчерта, че сблъсъците в Йерусалим са добри за палестинския народ, защото ще отворят „резервоарите на джихада на палестинската революция и съпротива“.

Говорителят на военното крило на Хамас Абу Обейда⁵ поздрави палестинците в Йерусалим за тяхната твърдост и заяви, че командващият военното крило Мохамед Деиф е направил пред тях обещания [за атаки], които няма да наруши.

• Още на 7 май генералният секретар на Палестински ислямски джихад Зияд ал-Нахалех заяви, че е невъзможно да се бездейства пред ставащото в Източен Йерусалим и че Израел трябва да очаква съответният отговор в всеки един момент. Организацията призова израелските араби и палестинците от Западния бряг да предприемат незабавно действия срещу Израел.

• Арабските страни (Египет, Йордания, ОАЕ) и Турция осъдиха Израел за сблъсъците в Източен Йерусалим.

• Западните страни и ЕС също (макар и не толкова остро) критикуваха действията на Израел (включително по изселванията от Шейх Джараа), призоваха за сдържаност и прекратяване на насилията и спазване на статута на Светите места и от израелска и от палестинска страна. Подобна беше и реакцията на Русия.

Войната

Активните бойни действия продължиха 11 дни – след 18.00 ч. на 10 май до 02.00 ч. на 21 май, когато влезе в сила договорено с посредничеството на Египет спиране на огъня. Официалното име на операцията на ИСО беше „Пазачът на стените“.

Особености

Стратегията на палестинските организации (основно Хамас и Палестински ислямски джихад - ПИД) беше подобна на тази от времето на войната през 2014 г., като основните й цели бяха три:

- доказване на възможностите им за сриване на „неуязвимостта на Израел“ и нанасяне на загуби (най-вече сред цивилното население), които да принудят израелското ръководство да направи политически отстъпки;

- повишаване на собствения авторитет и влияние сред палестинците (вкл. и постигане на вътрешнополитически цели в противопоставянето между Ал Фатах и Хамас) и в международната общност с мобилизиране на общественото мнение срещу Израел;

- предизвикване на намеса на международната общност за спиране на бойните действия преди ИСО да нанесат стратегически решаващи поражения на собствените сили.

За постигането на тези цели, Хамас и ПИД използваха:

• Нанасяне на удари с ракети и обстрел с минохвъргачки по територията на Израел. Поради голямата неточност на ракетите, ударите бяха по площи – по-големи обекти на инфраструктурата (районите на пристанища, летища), жилищни райони на градове и по-малки жилищни квартали (кибуци) и други, които попадат в обхвата на ракетите.

• Опити за нанасяне на удари с дронове.

• Опити за атаки на диверсионни групи (вкл. и по море)..

• Терористични отделни атаки от терористи-самоубийци срещу военни и цивилни цели.

• Организиране на масови протести и безредици от страна на арабското население в Израел („вътрешна интифада“) и задълбочаване на противопоставянето между религиозните и етнически общности в страната (основно между евреи и араби).

• Водене на информационна война за спечелване на международното обществено мнение.

Основавайки се опита от миналите войни, Хамас и ПИД очакваха провеждането на сухопътна операция на ИСО в Ивицата Газа (с временно окупиране на части от територията) и се бяха подготвили за оказване на ожесточена съпротива. Основно се залагаше на тактиката на използване на изградената след последната война голяма мрежа от тунели, подземни укрития, убежища, командни центрове, лазарети и складове – т.нар. „Метро Хамас“. Тя позволява да бъдат запазени командната структура, силите и средствата от артилерийските и авиационни удари на ИСО, а също и да бъдат нанасяни съществени загуби с удари на малки групи във фланг и тил на настъпващите войски в рамките на своеобразна партизанска война в градски условия. Тази тактика донесе успех на Хамас и ПИД през войната през 2014 година.

Поради голямата населеност и застроеност на Ивицата Газа, преобладаващата част от Метро Хамас (особено входовете и изходите му) е разположена непосредствено под или в близост до/в обекти от гражданската инфраструктура. Освен това някои елементи от командната верига (командни, координационни и разузнавателни пунктове), складове, площадки за изстрелване на ракети и др. са разположени в обществени/офисни сгради и/или частни домове. Това затруднява нанасянето на въздушни и артилерийски удари по тях, неизбежно води до съпътстващи загуби сред цивилното население и съществено разширява възможностите за водене на пропаганда в рамките на информационната война.

За максимално преодоляване на системата за ПРО на Израел, Хамас и ПИД разчитаха най-вече на две „новости“ – масиране на нанасяните удари и разширяване на зоната на поражение на територията на Израел с използването на нови и модифицирани ракети⁶, изстрелвани от Ивицата Газа.

Стратегията на Израелските сили за отбрана (ИСО) отчиташе опита от предишните войни, като основните й цели бяха:

- защита на населението и територията на Израел от ударите на палестинските организации, както в Ивицата Газа, така и действащите от територията на Ливан и Сирия;

- нанасяне на решителни в стратегическо отношение загуби в личен състав, въоръжение, техника и военна инфраструктура на Хамас и ПИД, които „да върнат“ с години назад способностите им за по-мащабни действия срещу Израел;

- недопускане на разширяването на конфликта чрез демонстриране на възпиращи способности и готовност за предприемането на решителни и успешни действия срещу потенциални противници (Ливан - Хизбула и Сирия - проирански и палестински организации);

- спечелване на подкрепата на международното обществено мнение – за собствените действия, срещу действията на страни, които подкрепят Хамас и ПИД (най-вече Иран и Турция) и неутрализиране на очакваните негативни реакции от страна на някои международни организации като Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество, а също и в рамките на ООН.

За постигането на тези цели, ИСО и властите на Израел предприеха:

• Действия по защитата на гражданското население и обекти от инфраструктурата.

• Прецизно предварително (с години) разузнаване на противника и високоефективно доразузнаване на целите, целеуказване и разузнаване на резултатите от ударите в хода на операцията.

• Нанасяне на прецизни (точкови) артилерийски и въздушни удари (вкл. от дронове) с високоточни и високоефективни оръжия⁷.

• Комбинирани удари на силите за сигурност и ИСО срещу отделни особено важни цели – най-вече срещу команден състав и командни пунктове/оперативни центрове на Хамас и ПИД.

• Неутрализиране от силите за сигурност на масовите протести и безредици от страна на арабското население в Израел и недопускане на „вътрешна интифада“ и сблъсъци между религиозните и етнически общности в страната.

• Мерки за възможното максимално избягване на съпътстващите загуби сред цивилното население на Ивицата Газа⁸.

• Водене на информационна война за спечелване на международното обществено мнение.

Характерна особеност на операция „Пазачът на стените“ е, че тя не включваше провеждането на сухопътна операция⁹ на територията на Ивицата Газа. Независимо от това, беше извършено усилване на силите на ИСО в районите в близост до нея (т.нар. Дивизия Газа), а на 10 май през нощта бе създадена и групировка за нахлуване. Започна и нанасянето на масирани удари (с авиация, артилерия и изнесени към предния край танкове) по цели на Хамас и ПИД. Успоредно с това ИСО започнаха и дезинформационна кампания, като Хамас и ПИД бяха успешно заблудени, че е започнало нахлуване в Ивицата Газа. Целта на кампанията беше да бъдат накарани силите им да заемат „Метро Хамас“. След като това стана, ИСО предприеха масирани удари по подземните съоръжения със специални боеприпаси, които предизвикаха масови срутвания и тежки загуби сред укрилите се в тях. Действията на ИСО бяха в съответствие с вижданията на началника на ГЩ на ИСО генерал-лейтенант Ави Кочави (т.нар. „Доктрина Кочави“) за незабавно (след откриване на целите) нанасяне на удари за бързо подавяне на противника.

Обобщени резултати от бойните действия

Общо, по информации от ИСО, от Ивицата Газа срещу Израел бяха изстреляни около 4 360 ракети и минохвъргачни мини. От тях на израелска територия са паднали 3 573, около 680 са паднали на територията на Ивицата Газа, а останалите – в морето. Ефективността на ПРО „Железен купол“ при поразяването на целите е била около 90%, което означава, че са прехванати около 3 200 от всички ракети и мини, преминали границата. От непрехванатите от ПРО ракети едва 130 са нанесли някакви човешки загуби и материални щети. Останалите са се взривили на празни пространства или причинените от тях щети са пренебрежимо малки.

Независимо от масираните удари с ракети и мини от страна на Хамас и ПИД, понесените от Израел загуби са относително малки. Бяха убити единадесет цивилни граждани (вкл. двама тайландски граждани) и един военнослужещ, а около двеста човека бяха ранени – повечето от тях леко.

 

 Интензивност на ракетния и минохвъргачен обстрел по територията на Израел по дни по данни на ИСО

 

Палестинските загуби са доста по-съществени. По официални данни на ИСО, по време на операция „Пазачът на стените“ са били унищожени над 1 500 цели на терористичните организации, с което са били нанесени тежки загуби на техните стратегически, оперативни и тактически способности:

• „Метро Хамас“ – унищожени са между 100 и 130 км тунели в град Газа, Рафах и Хан Юнис. Извършени са и няколко атаки срещу тунели в северната част на Ивицата Газа.

 

 Схема на „Метро Хамас“ и нанесените по него удари към изхода на 20 май 2020 г. (Източник – ИСО)

• Убити са около 50 старши командири на Хамас и ПИД (вкл. командири на бригади), около 20 командири от по-нисък ранг и около 200 редови членове на двете организации.

• Извършени са 340 атаки срещу пускови установки на ракети с висока траектория на полета, 230 други пускови ракетни установки и 35 минохвъргачни позиции.

• Нанесени са удари по десетки бази, постове, командни центрове и 9 многоетажни сгради, части от които са били използвани от Хамас за координиране на действията на силите му и за разузнаване.

• Нанесени са удари по съоръжения за разработване, внедряване и производство и складиране на въоръжения и са убити редица ръководни кадри на Хамас и ПИД, работещи в тази сфера.

• Унищожени са десетки административни структури на Хамас, вкл. административни офиси, 11 офиса на службите за сигурност, 5 сгради на банки, използвани за финансови операции на Хамас.

• Предотвратени са няколко опита за навлизане в Израел на групи терористи/диверсионни групи и няколко атаки с ПТУРС, 7 атаки с ударни дронове и 2 заплахи по море (вкл. с морски дронове).

• По информация на министерството на здравеопазването на Газа, по време на войната са убити 248 жители на Ивицата Газа, вкл. 66 деца, 39 жени и 17 възрастни.

• По данни на Хуманитарния офис на ООН в Газа, най-малко 129 от убитите 248 човека са били цивилни, а при ударите са тежко повредени 1 042 жилища и търговски обекти.

Протести и сблъсъци между араби и евреи в Израел

През единадесетте дни на войната на територията в населените места с арабско и смесено население протестите и сблъсъците на протестиращи и от двете страни (араби и евреи), както помежду им, така и със силите за сигурност се засилиха. За първи път в историята, на 18 май протестите на арабите в Израел, Западния бряг (Палестинската автономия) и Ивицата Газа бяха организирани, координирани и подкрепени едновременно както от Хамас, така и (донякъде) от властите в Палестинската автономия и от Националния комитет на лидерите на арабските населени места в Израел.

 

В зелено са показани местата с преобладаващо арабско население, а районите със смесено население са защриховани

Равносметката:

• Протестиращи и вилнеещи араби опожариха 10 синагоги, 112 еврейски жилища и 849 автомобила на евреи. Други 386 еврейски жилища бяха разграбени, а на 673 бяха нанесени сериозни материални щети.

• Протестиращи и вилнеещи евреи нанесоха сериозни щети на 13 арабски жилища и подпалиха 41 автомобила на араби. Едно жилище на араби е опожарено от протестиращи араби, които са го сметнали за населявано от евреи. Отбелязани са 41 случая на хвърляне на камъни срещу араби.

• Протестиращи и вилнеещи групи араби опожариха и голям брой хотели, магазини и обществени сгради, а също и полицейски участъци. На 14 май, малка група араби опожари историческия театър в Акра, считан за символ на възможността за съвместно мирно съществуване на мюсюлмани, християни и евреи – в него работят хора от всички общности.

• Координираните протести на арабите донякъде изненадаха израелските власти. Но те все пак успяха да не допуснат прерастването им в поредната интифада. Към 17 май бяха задържани около 1 000 човека. Към 19 май техният брой се увеличи на 1 319 (от тях 159 евреи), а на 170 човека (155 араби и 15 евреи) бяха повдигнати обвинения в криминални престъпления. За справяне с безредиците, които продължиха и след обявяването на прекратяване на огъня, на 24 май полицията започна провеждането специална операция, наречена „Закон и ред“. В резултат към 25 май, бяха задържани около 1 550 човека.

Кой спечели?

Понасяне на загуби и възможности за възстановяване

Доколкото войната в крайна сметка се заключава в нанасяне и понасяне на загуби, резултатите от нея се оценяват винаги по два показателя. Единият от тях отразява баланса на загубите, които участващите страни са нанесли един на друг. Другият е свързан със способностите на страните да устоят на понесените загуби и да се възстановят от тях. Той се отнася в голяма степен и до бойния дух на армията и морала на населението.

По първият показател, безусловно победата е на страната на Израел. На фона на понесените загуби и материални щети в Ивицата Газа, тези нанесени от Хамас и ПИД са многократно по-малки. Освен това, Израел до голяма степен постигна и поставените цели по деградирането на военната мощ на Хамас и ПИД.

По-трудно е да бъде направена оценка по втория показател, но и тук победител реално е Израел.

Преди всичко, Хамас и ПИД първи и то на два пъти поискаха спиране на огъня (след като първото искане беше отхвърлено от Израел), за да бъдат прекратени унищожителните удари по тяхната военна инфраструктура и силите им, а също и започналия „лов“ на командните му кадри. За първите няколко дни на бойните действия, бяха изразходвани по-голяма част от по-съвременните и далекобойни боеприпаси, запасите от които няма как да бъдат бързо възстановени в хода на бойните действия¹⁰. Освен това, демонстрациите на привържениците на палестинците по света бяха с едно основно искане – „спиране на агресията на Израел“ (т.е. – спиране на войната). В същото време, повечето граждани на Израел и еврейските диаспори по света показаха готовност за продължаването на войната.

Политическите резултати

След влизането в сила на прекратяването на огъня, в Ивицата Газа (а и другаде по света) започнаха тържествени чествания на поредната „победа на палестинската съпротива“. Палестинските лидери очертават няколко основания за такава трактовка на изхода на войната:

• Израел не е окупирал никаква част от Ивицата Газа.

• Израел не се решил да проведе настъпателна сухопътна операция.

• Въпреки понесените загуби, Хамас и ПИД са успели да запазят кохезията на своите военни формирования и (донякъде) техните оперативни способности.

• Въпреки всичко бяха направени пробиви в системата за ПРО на Израел.

• Несъмнено, най-голямото постижение на Хамас е на вътрешнополитическата палестинска арена, където организацията се (само)представя за основен носител на „пламъка на съпротивата срещу Израел“ особено по отношение на споровете за Йерусалим. Хамас и ПИД успяха да мобилизират активна подкрепа, не само сред палестинците в Юдея и Самария, но и сред израелските араби.

Разбира се, капитализирането на подобна трактовка е доста съмнително и ограничено във времето.

От военна гледна точка, Израел постигна своята цел по възпирането на Хамас и ПИД за (поне) средносрочен период, защото на тях ще им е необходимо време за възстановяване – до следващата „война“. Продължителността на този период ще зависи до голяма степен и от готовността на Израел да реагира по-твърдо (вкл. и с мащабни „наказателни“ удари) на „малките“ (провокативни) атаки на Хамас и ПИД – отделни терористични атаки, изстрелвания на няколко ракети и др., каквито имаше много през периода между края на войната през 2014 г. до май 2021 г. Само времето ще покаже каква ще бъде реакцията на израелското държавно ръководство.

Хамас и ПИД реално загубиха и битката зя промяна на статуквото в Йерусалим. Израелските власти отвориха Храмовия хълм за посещения от евреи и туристи незабавно след спирането на огъня. Ограничена остава и подкрепата сред палестинците на Западния бряг, където опасенията, че Хамас ще овладее контрола над Палестинската автономия са твърде големи и това накара по-голямата част от тях да не се включат в демонстрациите.

Пропадна и организирането на „вътрешна интифада“ на израелските араби. Яростните сблъсъци и демонстрациите постепенно затихват, но несъмнено са предизвикали израелските власти да предвидят предприемането на мерки да не допуснат подобни в бъдеще. Полицейската операция „Закон и ред“ доказва това.

Въпреки всички изявления на Вашингтон с настояване за прекратяване на войната, в продължение на 11 дни САЩ подкрепяха „правото на Израел на самозащита“ и на няколко пъти блокираха в Съвета за сигурност на ООН опитите за обсъждания и приемане на резолюции едностранно осъждащи израелските действия и за налагане на прекратяване на огъня.

Въпреки че в ЕС имаше разделение между страните, в крайна сметка надделя подкрепата за Израел. Външните министри на Германия, Чехия и Словакия направиха визити в Израел, в някои страни от ЕС израелското знаме беше развято над правителствени сгради и парламенти, а като цяло страните от Централна и Източна Европа подкрепиха Израел. Масово беше осъден масовия безразборен обстрел от страна на Хамас и ПИД на граждански обекти и цивилно население, както и използването на цивилното население и граждански обекти в Ивицата Газа за прикритие и като защитен щит на военни структури и сили.

Повечето арабски страни критикуваха израелските действия, но до по-остри реакции не се стигна. Например, нито една арабска страна не изтегли посланика си от Израел, а Египет посредничи за постигане на примирието и обеща 500 милиона долара за възстановяването на Ивицата Газа. Основната причина за тази умерена реакция е, че повечето от управляващите в арабските страни разглеждат Хамас като тясно свързана с Мюсюлманско братство и Иран и позволяваща и на други терористични организации (включително джихадистки) да действат на и от Ивицата Газа, нещо което те счита за заплаха собствената им сигурност. 

***

Поредният епизод от войната в Близкия Изток приключи, но тя продължава и несъмнено, след известно време ще станем свидетели на ново активиране на този тлеещ конфликт.

Защото, както коментираха министърът на отбраната на Израел Бени Ганц и началникът на ГШ на ИСО генерал Ави Кочави, операцията „приключи, но не е завършила“ и е очевидно, че „Стражът на стените“ ще бъде последвана от други подобни или дори по-мащабни операции. Въпрос на време е това да се случи.

 

 

____________________________________________________________________

¹ Последните парламентарни избори са проведени през 2006 г.

² Споровете за собствеността на жилищата в този район на Източен Йерусалим датират много отдавна.
Изграждането на жилищата в Нахалат Шимон започва през 1891 г. и в тях са настанявани бедни йеменски и сефарадски евреи.
През 1947 г. в квартала има около 100 еврейски къщи. Британските власти отчитат опасността за населяващите ги евреи поради тяхната изолираност на фона на започналите въоръжени сблъсъци между евреи и араби и през март 1948 г. разпореждат те да бъдат екстрено евакуирани.
След обявяването на създаването на Държавата Израел на 14 май 1948 г. сблъсъците прерастват в пълномащабна война между Израел и заобикалящите го арабски страни, които са решени да унищожат незабавно новата държава. Тази война е придобила известност сред арабите като „Катастрофата“, а сред евреите като „Войната за независимост“ и „Освободителната война“.)
След войната, Източен Йерусалим остава под управлението на Йордания, властите на която експулсират всички евреи от тази част на града. Те създават специална Администрация за попечителство на собствеността на противника, под управлението на която е цялата собственост на експулсираните или избягалите евреи. Евакуираните евреи са настанени в домове на палестинци в Западен Йерусалим.
През 1956 г. правителството на Йордания се споразумява с Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) в Шейх Джараа да бъдат настанени 28 палестински семейства (изместили се от Хайфа и Яфа), които плащат наем на Администрацията за попечителство.
След Шестдневната война през 1967 г., Източен Йерусалим е под контрола на Израел. По това време, в Шейх Джараа няма евреи, но собствеността върху него става предмет на спорове. През 1972 г. израелските власти регистрират като собственици на квартала еврейски дружества, които на свой ред искат от населяващите ги палестинци да плащат наем.
Споровете се изострят след като през 1980 г. Израел анексира Източен Йерусалим и спрямо него започват да се прилагат израелските закони. Според тях, израелските граждани могат да поискат да им бъде реституирана собственост, която те са притежавали преди войната от 1948 г. Палестинските власти не признават анексирането на Източен Йерусалим и настояват, там да се прилагат палестинските закони, които забраняват продажбата на земя на евреи.
През 1982 г. палестинците населяващи квартала подписват споразумение, с което признават еврейската собственост на земята, като на тях им се дава статут на „защитени наематели“. По-късно, те се отказват от споразумението заявявайки, че са били измамени да го подпишат и спират да плащат наем.
Междувременно, еврейските дружества, които израелските съдебни власти считат за собственици (Комитет на сефарадската общност и Комитет на Кнесета на Израел) продават/трансферират собствеността на жилищата на считаната за дясна Асоциация на заселниците от Нахалат Шимон. Асоциацията започва да предприема опити за изселване на палестинците и настаняване в жилищата на еврейски заселници.
През 2001 г. израелски заселници се самонастаняват в затворена част от жилищата на палестинската фамилия ал-Курд в Шимон ХаЦадик, заявявайки, че това е собственост на евреи. Съдебните дела по спора продължават до 2008 г., когато Районният съд на Йерусалим обявява за собственик на имота Комитета на сефарадската общност, който я прехвърля на друга заселническа организация – Шимон естейт. Съдът постановява, че докато плащат наем, арабските семейства ще имат статут на защитени наематели. Фамилията ал-Курд отказва да плаща наем, което довежда до изселването й през 2008 г.
Като доказателство за собствеността на земята, заселническите организации представят пред съда документи от времето на Отоманската империя, доказващи, че тя е била купена от арабски собственици през 1876 г. и е била регистрирана като собственост на равините Авраам Ашкенази и Меир Ауербах. След приключването на процеса (през 2009 г.) палестински представители също представят документи от архивите на Отоманската империя, според които сградите не са били притежавани, а само са били наемани от еврейските заселници. И двете страни се обвиняват взаимно, че представените от тях документи са фалшифицирани. В крайна сметка, съдът приема за автентични документите на еврейските организации.
Изселванията засягат и други арабски фамилии – през 2001 г. са изселени 43 човека, през 2008 г. са изселени фамилиите Ханун и Хави, а през 2017 г. – фамилията Шамаснех.
През 2010 г. Върховният съд на Израел отхвърля искането на арабски семейства, които населяват 57 жилища в квартала да им бъде призната собственост върху тях. Подписалите искането семейства отказват да плащат наем, като освен това извършват несъгласувано с признатите собственици строителство и са изселени от тях.
Общо, по данни на Офиса за координация по хуманитарни въпроси на ООН (OCHA), до 2016 г. от 69 жилищни съоръжения в Източен Йерусалим са изселени общо 180 арабски семейства (818 човека).
На 10 май 2021 г. Върховният съд на Израел трябваше да се произнесе, дали да бъде потвърдено постановеното от по-низш съд изселване от Шейх Джараа на 13 семейства (общо 58 човека), което трябваше да стане през май и август тази година. На 9 май, по искане на генералния прокурор на Израел Авишай Манделблит, Върховният съд отложи с 30 дни гледането на делото.

³ Празник на обединяването но Израел и овладяването на контрола на Стария град в Йерусалим по време на Шестдневната война през 1967 г. По традиция, на този ден, националистически настроени евреи провеждат марш в Стария град. Тази година се празнува на 9 май.

⁴ Нощта, през която на пророка Мохамед са разкрити първите строфи на Корана.

⁵ Силите на Хамас включват бригадите Изз ад-Дин ал-Касам и сили за сигурност – т.нар. Изпълнителни сили.

⁶ В сравнение с предишните войни, през тази Хамас използва нови и усъвършенствани варианти на ракети – с по-голям радиус на действие и с по-голяма мощ на бойните глави. През тази война бяха използвани ирански ракети Fajr 5. За повишаване на далекобойността на Fajr 5 на около 170 км. (до североизточните части на Израел), инженерите на Хамас са намалили теглото на бойната глава – тя тежи 175 кг (90 кг взривно вещество с висока мощност и 85 кг поразяващи фрагменти). За разлика от Fajr 5, притежавани от Хизбула, те нямат системи за прецизно насочване основани на GPS. Ръководството на Хамас се надява в скоро време да получи и от тази модификация на ракетата.

 

 Ракетният арсенал на Хамас – тези, радиусът на които е оцветен в синьо са внос, останалите са местно производство
(Източник – statista.com)

⁷ След 2014 г. отбранителната индустрия и ИСО са вложили значителни средства по създаването и въвеждането на въоръжение на боеприпаси, специално предназначени за унищожаването на подземните съоръжения на Хамас и ПИД, повечето от които се намират на дълбочина около 20 м под повърхността.

⁸ За целта се използваха: предупреждаване за предстоящото нанасяне на удари (с телефонни обаждания и изпращания на SMS до собствениците и обитателите на сградите – 10 до 30 минути преди ударите) и използване на боеприпаси за т.нар. предупредително „почукване по покрива“, които създават голям шумов ефект без да нанасят съществени щети.

⁹ Като се имат предвид особеностите на някои комбинирани удари, не е изключено в Ивицата Газа да са проникнали отделни израелски разузнавателни и/или диверсионни групи, но няма официална информация за това.

¹⁰ По оценки, след влизането в сила на прекратяването на огъня двете организации разполагат с около 10 000 ракети. При продължаване на бойните действия този арсенал би стигнал максимум за още 10 до 15 дни преди да бъде изразходван или унищожен от ИСО.