Състоянието на средата за сигурност към юни 2021 г. и тенденциите за развитието й през следващите 1 – 1.5 години се определят от комплекс от външни и вътрешни взаимно влияещи си фактори, които поотделно и/или комбинирано водят до рискове и заплахи за международната сигурност и националната сигурност на Република България.

Външни фактори

 

Външни фактори за развитие на средата за сигурност

Транснационални (глобални) заплахи и рискове

Пандемия от COVID-19 и други опасни болести

Продължава пандемията от COVID-19, която въздейства върху всички сфери – здравна, икономика, политика, международна и национална сигурност, обществен живот. Това въздействие ще продължава през следващите 1-2 години:

• Продължава заплахата за здравето и живота на хората – поради невъзможността преобладаващата част от населението в световен мащаб да бъде ваксинирано; появите на нови щамове на вируса и липсата на лекарства за терапевтика на заболелите.

• Пандемията повишава напрежението в глобален мащаб, като засилва борбата за влияние между страните. Наблюдава се противоречивост по отношение на международното сътрудничество – от една страна се засилва сътрудничеството между отделни страни, но от друга се проявява тенденция за неглижирането му. По-мощните страни използват ситуацията за засилване на собственото си влияние и позиции в глобален мащаб. Засилват се съмненията в ползите от глобализацията и взаимната икономическа/политическа обвързаност между страните, вкл. в рамките на съществуващи съюзи и други международни организации.

• След отбелязания през 2020 г. спад в световния икономически растеж с 3.3%, продължаването на пандемията и нейните възможни нови вълни може да доведат до нови свивания в най-засегнатите сфери на бизнеса (туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и др.) и съответно – до по-големи затруднения в икономиката на страните и нарастване на финансовия натиск върху правителствата¹.

• Икономическите последици от пандемията (траен икономически спад и забавяне на растежа, загуба на работни места и нарушени вериги на доставки) вероятно ще продължат да създават и/или влошават нестабилността в много страни, която в някои силно засегнати развиващи се страни достига финансова и хуманитарна криза, увеличавайки риска от скокове в миграцията, сривове в държавността и/или вътрешни конфликти.

• По-сериозни и дълготрайни ще бъдат негативните ефекти върху икономиката на развиващите се страни, разчитащи предимно на външно финансиране, туризъм и износ на енергоносители. Много такива страни вече са търсили облекчение на дълга.

• Борбата с пандемията доведе до недостиг на основни здравни услуги – ваксинации, борба с други масови заболявания, програми за оказване на здравна помощ. Увеличава се вероятността за възникване на други (извън COVID-19) извънредни здравни ситуации/кризи най-вече сред уязвимите части на населението в страните с ниски доходи².

• Пандемията предизвиква промени в приоритетите на страните в сферата на сигурността. Засилват се исканията и призивите за „замразяване“/намаляване на бюджетите на въоръжените сили/силите за сигурност, което доведе и ще продължава да води до намаляване на подготовката и ефективността на използването им, а също и до ограничени възможности за борба с международния тероризъм и при мироопазващите операции на международните организации. Тази тенденция ще се запази и през следващата година, въпреки че пандемията не доведе до намаляване на броя или интензивността на конфликтите по света.

Успоредно с пандемията от COVID-19 продължават и рисковете, някои особено опасни болести също да придобият пандемични размери. Световната здравна организация е определила 19 такива болести³: чикунгуня, холера, кримско-конгоанска хеморагична треска, ебола, хендра, инфлуенца, ласса, марбургска хеморадична треска, менингит, близкоизточен респираторен синдром (MERS), нипа, маймунска шарка, чума, треска от долината Рифт, тежък остър респираторен синдром (SARS), вариола, туларемия, жълта треска, зика. Рискът от разпространяването на тези заболявания се увеличава поради недостатъчната превенция в много страни, засилената миграция и промените (затоплянето) в климата, което способства за разширяването на ареалите на преносителите на вирусите.

Възможно е да продължи и тенденцията за възникване и разпространяване на епидемии от опасни заболявания по селскостопанските животни и птиците и/или болести по земеделските култури, които представляват пряка заплаха за икономиката и фауната в цели региони и отделни страни, вкл. България.

Промени в климата и околната среда

Промените в климата и околната среда ще продължат да водят до комплексни преки и непреки рискове и заплахи в целия свят – рискове за икономиката, политическа нестабилност, изместване/миграция на големи маси от населението, а също и създаване на нови дългосрочни огнища на напрежение, засилващи икономическото съперничество и геополитическото противопоставяне в нови региони⁴.

Глобалното затопляне на атмосферата, почвата и водните басейни вероятно ще предизвикват все по-често екстремни метеорологични събития, включително топлинни вълни, суши, наводнения и необичайно по характер и сила бури, които пряко застрашават интересите на България и нейните съюзници.

В комбинация с ефектите от конфликти и пандемията от COVID-19, промените в климата съществено допринасят за несигурност в изхранването на големи маси от населението. Очаква се към края на 2021 г. от недохранване да са засегнати 957 милиона човека в 93 страни, като около 330 от тях системно гладуват. Недостигът/липсата на храна в много региони и страни е все по-засилващ се източник на нестабилност.

Измененията в климата ще се засилват, тъй като глобалното използване на енергия от източници, свързани с отделянето на вредни емисии продължава да се увеличава⁵. Не може да се очаква, че поставените от Парижкото споразумение цели ще бъдат постигнати в определените срокове. Наред с всичко това, засиленото топене на вечно замръзналата почва (пермафрост) в Канада и Русия може да доведе до отделянето на огромни количества метан и СО₂.

Замърсяването на въздуха ще продължи да е сред водещите рискови фактори, водещи до преждевременна смърт сред населението⁶. Сред учените се засилват опасенията, че при топенето на ледовете в полярните области/високопланинските райони и на пермафроста, може да се „съживят“ микроорганизми и многоклетъчни организми⁷, които да доведат до появата на болести, непознати на съвременната наука.

Нови технологии

Все повече страни/групи страни отделят голямо внимание на развитието на нови технологии и разработки и увеличават своите технологични възможности. Върховите постижения се разпространяват с бързи темпове по целия свят, предоставяйки нови възможности/ресурси, не само на отделни страни, но и на малки неправителствени субекти (частни компании и отделни лица). Засилва се непрекъснато и конкуренцията между тези страни/субекти⁸.

Напредъкът в технологиите в области като изчислителна техника и комуникации, биотехнологии, изкуствен интелект и производство, а също и в научноизследователската и развойната дейност може да бъде от съществена полза за обществото, но от друга страна може да изиграе и дестабилизираща роля в икономиката, отбранителната сфера и социалния живот.

Водещи страни (САЩ, Китай, Русия, Япония, Южна Корея, Великобритания, в региона на Балканите - Турция и др.) разглеждат научните изследвания и развитието/придобиването на напреднали технологии като изключително важен инструмент за постигане на националните си цели и приоритет на националната си сигурност. Те се стремят да запазят своя технологичен суверенитет и да постигнат/удържат лидерски позиции в световен мащаб. За разлика от България, тези страни имат добре осигурени и последователно изпълнявани всеобхватни дългосрочни стратегии за придобиването (вкл. чрез разузнаване и трансфер) и използването на технологии, важни за тяхното устойчиво развитие в икономиката и отбраната.

Очаква се, през тази и следващата година да продължи изострянето на конкурентната борба между страните в сферата на новите технологии, вкл. и чрез ангажирането на съюзници/партньори и международни организации (ЕС, НАТО, ООН, ШОС и др.) и с прилагането на икономически и политически средства (търговски войни, санкции и др.). Като най-остро се очертава да бъде съперничеството между САЩ и съюзниците им от една страна и от друга - Китай и Русия, които все повече засилват партньорството помежду си.

Киберзаплахи

През последните години кибератаките все по-често се превръщат от заплаха в реални действия (операции) нанасящи съществени вреди на сигурността. Те се извършват от отделни страни/съюзи, „спонсорирани“ от държави групи хакери, терористи и „чисто“ криминални престъпници. Целите на тези операции са получаване на информация (разузнаване); нанасяне на щети на икономиката (критична физическа и цифрова инфраструктура); оказване на влияние върху общественото мнение, социалния живот и вътрешната и външна политика на страните; получаване на икономически изгоди; незаконно обогатяване (откуп). Във военната сфера кибератаките се използват като част от военните действия при отделни конфликти; саботажи; подготовка за бойни действия и водене на терористична пропаганда и набиране на терористи/последователи на терористични организации.

Все по-широкото използване на кибероперации от страните като инструмент на националната мощ, включително от въоръжените сили, прави реална перспективата за по-честото провеждане на деструктивна кибератаки. Поради това, заплахите от кибератаки от държави (преки и от прокси хакерски групи, на които те предоставят финансиране и/или убежище) ще продължат да се изострят.

Правителствата (особено авторитарните и нелибералните режими) все повече използват цифрови инструменти за контрол на населението, вкл. наблюдение на гражданите⁹, контролиране на свободата на словото, цензуриране и манипулиране на информацията. Характерна особеност е, че често си стига до превратно или ограничено тълкуване на основните човешки права и свободи и на възможностите те да бъдат ограничавани от страна на държавата.

Успоредно с това, в последно време се наблюдава и все по-честа активна намеса на големите многонационални технологични компании в политическия живот, икономиката и личния живот на гражданите (вкл. с ограничаване на свободата на словото) в отделни страни¹⁰ - с цел реализиране на печалби и/или налагане на определени обществени нагласи и политически възгледи и оказване на влияние върху избори. Това води до съпротива от страна на гражданските общества и спорове между правителствата и компаниите, често съпътствани от съдебни процеси.

През последната година, наред със станалото „традиционно“ все по-широко внедряване на изкуствения интелект (ИИ) във военната сфера, се открои нова, особено опасна тенденция – масово използване на ИИ в информационно-комуникационните системи (информационни мрежи, социални мрежи, търсачки, агрегатори на новини, търговски вериги и др.) за оказване на въздействие на човешкото съзнание и влияние върху политическите, обществени и социални процеси в цели страни и региони. Реално, ИИ в глобалното цифрово пространство сега е неподлежащ на регулиране високоефективен инструмент за геополитическо и икономическо влияние. ИИ много успешно формира¹¹ потребителските, обществените, политическите и социокултурните нагласи на потребителите, които при това са убедени, че направеният от тях избор е в резултат на тяхната собствена свободна воля¹². Може да се очаква, че през следващите 3 – 5 години ИИ ще стане пълноценен инструмент в икономическото и геополитическото противоборство между технологически развитите страни и свързани с техните правителства крупни компании. Не по-малко тревожни са и възможностите, чрез ИИ и информационно-комуникационните системи да бъде оказвано злонамерено и значително влияние на вземането на решения от политически и държавни лидери/ръководства, а също и използването на ИИ от организирани престъпни групи.

Международна организирана престъпност

Пандемията от COVID-19 и предприетите във връзка с нея от ограничителни мерки до известна степен намалиха дейността на международните организирани престъпни групи. Очаква се, успоредно с отпадането на ограниченията, те да се активизират и нивото на тяхната дейност да се повиши. Успоредно с това, транснационалните престъпни организации ще продължат да използват киберинструменти за кражба на/от бизнес и да използват сложни финансови схеми за пране на получени от престъпления пари, подкопавайки доверието във финансовите институции.

Поради своето географско и политическо положение на Балканите и като гранична страна от ЕС, България е на някои от основните маршрути на контрабандата/трафика на наркотици, стоки и хора и ще бъде пряко засегната от активирането на международните престъпни групи. Освен това, територията на страната може да бъде използвана за осъществяване на киберпрестъпления в други страни, а също и като относително сигурно място за укриване на отделни издирвани от правосъдието в други страни лица.

Тероризъм

Ислямска държава, Ал Кайда, техни терористични клетки и мотивирани от идеологията им отделни малки терористични клетки и отделни лица (т.нар. „вълци-единаци“) остават основни източници за най-вероятна международна терористична заплаха за България.

Това обаче не изключва използването на територията на страната за транзитиране на терористи, въоръжение, боеприпаси и други материални средства от/за други страни в Европа и Близкия Изток (основно Сирия, Ирак и Афганистан и в по-малка степен – Пакистан), а също и за набиране на средства.

Независимо от понесените загуби на ръководни кадри, Ислямска държава успя да запази организационната си цялост и постепенно засилва своите действия в Ирак, Сирия¹³ и региона на Афганистан – Пакистан. Въпреки че терористичните атаки в страни в Европа и Америка остават приоритетни за нея, недостатъчните логистични и комуникационни възможности ще я възпрепятстват в организирането на собствени атаки извън Близкия Изток.

Ислямска държава ще продължи да използва медиите си, за да насърчава своите привърженици по света да извършват терористични атаки без пряко ръководство и указания. Намалелите й медийни възможности вероятно ще попречат на способността да привлича нови бойци и поддръжници, които да извършват терористични атаки.

Доста по-голяма заплаха за международната сигурност представляват действията на идеологически свързани с нея (и самообявили се за част от нея) терористични организации в северна и централна Африка и Африканския рог. Подобна е и ситуацията с „клоновете“ на Ислямска държава в някои страни от централна и югоизточна Азия.

Висшето ръководство на Ал Кайда претърпя сериозни загуби през последните няколко години, но останалите и новите й лидери ще насърчават сътрудничеството между регионалните й елементи, ще продължават да отправят призиви за терористични атаки срещу западни цели. Регионалните елементи на организацията ще продължават да се възползват от регионални и вътрешни конфликти за да застрашат интересите на страните от НАТО и ЕС, местното население и правителствените структури по места.

В координация с Иран и други (проирански) шиитски организации, Хизбула ще продължи да развива своите военни/терористични способности, които ще използва като възпиращ фактор, за нанасяне на „ответни“ удари и като инструмент за принуда срещу своите (и политически) противници в Близкия Изток, вкл. и на територията на Ливан.

Хамас и Палестински ислямски джихад са фокусирани върху противопоставянето на Израел и организирането на терористични атаки срещу негови сили, икономически обекти, инфраструктура и население. След последната война (през май 2021 г.) те ще бъдат ангажиране с възстановяване на понесените загуби и изразходваните си ресурси. Въпреки това, не е изключено те или техни привърженици в Европа да извършат отделни атаки срещу израелски граждани, хора с еврейски произход и/или свързани с тях обекти.

През следващите 1 до 2 години не се очаква засилване на екстремистките действия от крайно десни/леви и националистически организации в България. Такива организации често се саморазглеждат като част от по-широки, глобални движения, но евентуалните атаки обикновено са дело на отделни лица или малки, независими една от друга клетки/групи. Извършителите на такива атаки са мотивирани най-вече от недоволство от (без)действия на правителствата, социално-политическо и/или лично недоволство или негативизъм към избираните от тях (обикновено меки) цели.

Миграция

Основните движещи сили за миграцията и вътрешното разместване на населението – конфликти, икономически и социални неравенство и бедност (вкл. предизвикани от промените в климата и намаляващите хранителни и водни ресурси), ще продължат да действат и постепенно ще се засилват.

Миграцията и разселването ще засилят хуманитарните нужди и кризи, ще увеличат риска от политически сътресения и конфликти и ще изострят други рискове особено след като пандемията от COVID-19 ограничи глобалните механизми за хуманитарна реакция и набирането на необходимите за нея финансови и материални средства.

Броят на хората, които са изселени в рамките на собствените си страни, продължава да се увеличава, което допълнително поставя под въпрос способностите на правителствата да осигурят нуждите на собственото си население и изостря общественото недоволство.

Миграцията от Близкия изток и Северна Африка към Европа продължава да намалява спрямо върховите нива от 2015 г., а ограниченията за пътуване поради пандемията потиснат допълнително миграционните потоци през тази година. Подновяването на конфликтите в Близкия Изток, Африка и някои страни в Азия и влошаването на условията на живот (вкл. и от промените в климата и стихийните бедствия) могат да предизвикат ново нарастване на миграционните потоци, вкл. и към/през България.

Малка е вероятността, дори и при подобряване на условията в страните им на произход, много от дошлите в Европа мигранти да се завърнат там. Повечето от тях предприемат действия да доведат своите семейства в страните, в които са отседнали и придобили някакъв статут.

Транснационалните организирани престъпни групи ще продължават да набират и експлоатират мигранти чрез изнудване, отвличане и принудителен труд, а също и да способстват и улесняват миграцията.

Масовата миграция към Европа (особено на фона на пандемията и спада в благосъстоянието поради икономическата криза) в много европейски страни генерира напрежение, предизвика националистически настроения, често свързани с опасения за загуба на суверенитет и национална и културна идентичност, съпътствани от спад в доверието към националните правителства и ЕС.

Конфликти и нестабилност

През следващата година вътрешните и междудържавните конфликти и нестабилност ще продължат да генерират рискове и заплахи за международната сигурност и националната сигурност на България.

Европа

Може да се очаква запазване и дори - постепенно засилване на напрежението в Европа¹⁴. Основните „генератори“ на напрежение ще продължават да бъдат: т.нар. „замразени“ и „тлеещи“ конфликти (основно в Черноморския и Кавказкия региони¹⁵); постепенното засилване на борбата за влияние/противопоставянето между страните от ЕС и НАТО, САЩ, Русия и Китай; междудържавни спорове - (напр. между Сърбия и Косово, между Турция и Гърция, Кипър, Израел за зоните в Средиземно море, във връзка с усвояването на Арктика; противоречия след Brexit и др.); изострянето на отношенията между страните от НАТО и Русия; вътрешни противоречия и центробежни сили в НАТО и ЕС; ситуацията в северна и западна Африка и Близкия Изток.

Близък Изток

Близкият Изток ще продължи да бъде доминиран от конфликти с променяща се от ниска до висока интензивност и непряко (с използване на прокси организации) противопоставяне между страните. Тази интензивност (и ескалация) до голяма степен ще продължи да зависи и от външната намеса на отделни страни (самостоятелно, в партньорство или в рамките на съюзи). В повечето страни в региона ще продължат да действат съпротивителни и терористични организации и движения. Вътрешната нестабилност ще продължи да бъде „подхранвана“ от недоволството на населението и неспособността/невъзможността на правителствата да се справят с лошото социално-икономическо състояние (подсилвано от последствията от пандемията) и да отговорят на обществените очаквания за политически и икономически реформи. В много от страните може да се стигне до възникване на условия за колапс и срив в държавността.

Ще се запази относително високата степен на интензивност на конфликта между Израел и палестинските организации (Палестинската автономия/Западния бряг и Ивицата Газа), съпътствана от засилване на борбата за власт между Хамас и Ал Фатах. Политическата нестабилност в Ливан също ще продължи.

Африка

Ситуацията в северната част на континента ще продължи да генерира напрежение и рискове за сигурността в Средиземноморския басейн.
В Либия ще продължават вътрешните противоречия, като управляващите няма да успеят да се справят с големите предизвикателства по националното помирение, сигурността и икономиката. Нестабилността и рискът от нова ескалиране на гражданската война се запазват, независимо от постигнатото през октомври 2020 г. примирие. Местните лидери ще продължат своята борба за надмощие с продължаващата подкрепа от външни сили¹⁶, които (макар и по-ограничено и прикрито) ще продължават финансирането и доставките на въоръжение в нарушение на ембаргото на ООН за своите проксита. Ще продължи и използването на наемници от частни военни компании.

В повечето от страните от северна, централна и западна Африка (особено в Сахел) ще продължат активните действия на джихадистки¹⁷, сепаратистки и етнически въоръжени формирования и организации.

Ще продължи етническото противопоставяне в Етиопия, борбата за власт в Судан, нестабилността в Сомалия. В Субсахарска Африка предстоят поредица от избори, във връзка с които може да се очаква повишаване на риска от политическа нестабилност и сблъсъци.

Като цяло, континентът все повече се очертава като арена на борба за политически/военно влияние и защита на икономически интереси (борба за ресурси) между някои страни от НАТО, Русия и Китай.

Азия

През следващата 1 – 1.5 години напрежението в Азия ще се запази с тенденция към повишаване. Противоречията и противопоставянето в граничните райони между Индия и Пакистан, Индия и Китай могат отново да ескалират до въоръжени сблъсъци. Ще продължи и засили напрежението в Южнокитайско море, породено от противопоставянето между Китай и САЩ и съюзниците им. Очаква се нарастване на военното (засега предимно демонстративно) присъствие в района от отделни страни от НАТО (Великобритания, Германия и др.), както и на по-голяма ангажираност като цяло на НАТО и ЕС.

Не може да се очаква стабилно успокояване на обстановката в Мианмар след извършения през февруари т.г. там преврат, последван от обявено за период от една година извънредно положение и масови демонстрации подхранвани от прекъсването на прехода към демокрация и от засилващите се социални и икономически проблеми.

В страните от югоизточна Азия – Малайзия, Индонезия, Бруней и Филипините ще продължат да действат джихадистки организации, включително и свързани с/част от Ислямска държава.

За повишаване на рисковете за стабилността в южната и югоизточната част на континента ще допринасят и страданията на населението от все по-засилващите се природни бедствия, предизвикани от промени в климата и неспособността на правителствата да се справят с последствията от тях.

Латинска Америка

В много от страните в Латинска Америка нестабилността ще се засили. Предстоящите президентски и парламентарни избори ще се провеждат във все по-поляризирана среда¹⁸, като съществува доста висока вероятност изборните резултати да бъдат оспорени и да се стигне до масови протести и сблъсъци. Ще продължи и икономическата и политическа криза във Венецуела.

Общественото недоволство ще са засилва поради силната икономическа рецесия след пандемията COVID-19, голямата престъпността (организирана и битова) и високата корумпираност.

Може да се очаква засилване на миграцията към САЩ.

Отделни региони/страни

Черноморски басейн

Не се очаква намаляване на напрежението и нестабилността в зоните на замразените/тлеещи конфликти (Украйна - Донбас, Молдова - Приднестровието, Азербайджан – Армения/Арцах). Ще продължи борбата за влияние и противопоставянето между НАТО/ЕС и Русия. Не може да се очаква бързо решаване на проблемите свързани с Крим, Абхазия и Южна Осетия – Грузия, а също и съществено развитие по изпълнението на Минските споразумения.

Ще продължи нарастването на силите на НАТО на неговия източен фланг и на Русия в нейните западни части, Крим и Черно море.

Балканите

Независимо от предприетите стъпки за постигане на политическо решение по спорните въпроси между Гърция и Кипър от една страна и Турция от друга, недоверието и напрежението между страните ще се запази и лесно може да ескалира до нови заплахи за използване на сила и отделни инциденти/провокации.

Не се очаква съществено развитие по решаването на проблемите между Сърбия и Косово. Не може да се изключи и повишаване на напрежението и в районите на Прешево, Медвежа и Буяновац, а също и Войводина. Не са изключени крайно контрапродуктивни/провокативни опити „за опипване на почвата“ за евентуално „прекрояване“ на съществуващите граници за създаване на държави на етнически принцип¹⁹.

Регионът ще продължи да бъде арена на борба за влияние между ЕС/НАТО и Русия и Китай с активното включване на Турция. Особено силно тази борба ще се прояви в Сърбия, която в съвременните условия трудно би могла продължително време да поддържа политика, която доста напомня на тази на бивша Югославия по времето на Студената война.

Евентуално засилване на миграционните потоци към ЕС през Гърция и България (независимо от породилите го причини) може да доведе до повишаване на напрежението и трудности по охраната на външните граници на ЕС.

Афганистан

Ситуацията в страната е сложна и крайно нестабилна. Развитието й ще зависи от това дали и до колко правителството в Кабул ще успее да устои на натиска на талибаните и техните съюзници²⁰, които разполагат с реални способности постепенно да овладеят контрола в страната след изтеглянето на силите на НАТО²¹. Евентуалният му неуспех (който изглежда все по-реален²²) може да доведе до възстановяването на Ислямски емират Афганистан и дестабилизиране на региона.

 

Ситуация в Афганистан към края на май – началото на юни 2021 г. В сив цвят са показани районите под контрола на правителството, в черен – под контрола на талибаните, а в червен – районите в които се води борба за контрол

Въпреки понесените в последно време загуби, в страната ще продължат да действат активно Ал Кайда и клонът на Ислямска държава в региона – Вилаят Хорасан. Поради близостта на техните идеологии и стратегически цели, не може да бъде изключено и (временно) „замразяване“ на противоречията и сблъсъците между Ислямска държава и талибаните и обединяване на силите им срещу правителството в Кабул.

Бъдещето на страната до голяма степен ще зависи и от действията на близките до нея страни, най-вече Иран, Пакистан и Китай²³, а също и Русия и Индия²⁴. С оглед на очакваната нестабилност, Русия вече предприема мерки за засилване на военното си присъствие в бившите републики от СССР в централна Азия и най-вече в граничещите с Афганистан страни²⁵.

При всички случаи обаче, може да се очаква увеличение на броя на бежанците/мигрантите от Афганистан към Европа.

Ирак

Обстановката в страната ще остане нестабилна и с реални възможности за ескалация към вътрешни конфликти. Основните източници на нестабилност са политическите противоречия, напрежението между лидерите на Кюрдския автономен регион и централните власти, продължаващото религиозно противопоставяне, намесата и борбата за влияние на външни сили (основно на Иран, някои арабски страни и Турция), активизирането на терористични организации (шиитски и възраждащата се Ислямска държава), продължаващият конфликт в Сирия и влошаващата се социално-икономическа ситуация.

Сирия

Конфликтът ще продължи с временни периоди на ескалиране и относително затихване. Контролът в страната по райони/зони е поделен между правителството на президента Башар ал-Асад, силите на сирийските кюрди, въоръжените сили на Турция и подкрепяни от нея опозиционни на Дамаск формирования и джихадистки терористични организации. На територията на Сирия са разположени военни сили на Русия, САЩ, а също и формирования на шиитски (проирански) въоръжени формирования.

От юли 2018 г. до средата на юни 2021 г. от чужбина в контролираните от правителството на Асад райони са се завърнали около 675 300 бежанци. Към края на май 2021 г. в 43 страни са се намирали около 6.756 милиона сирийски бежанци, като желание да се завърнат в Сирия са изявили 1.297 милиона човека²⁶.

 

Разпределение на зоните на контрол в Сирия към февруари 2021 г. Източник – Janes Conflict Monitor/BBC

През следващите 1 -1.5 години не може да се очаква съществена деескалация на конфликта спрямо сегашното му ниво.

Особено внимание заслужава джихадистката терористична организация Хаят Тахрир ал-Шам (ХТШ), която контролира провинция Идлиб²⁷. Тя развива собствен политически проект – Правителство на спасението. Предстои да се разбере, дали ХТШ ще успее да създаде държавни структури в Идлиб, които да се справят с управлението. Ако това стане, нейната стратегия и тактика може да бъде използвана като модел от джихадистки организации и в други части на света.

Русия

През следващите 1 – 1.5 години Русия (РФ) ще прилага прагматичен подход насочен към сътрудничество със Запада при изгодни за нея условия²⁸ и ще се стреми да не се стигне до пряка военна конфронтация със страните от НАТО и ЕС.

Управляващите и преобладаващата част от влиятелните в РФ икономически и политически кръгове са на мнение, че САЩ и съюзниците им (основно НАТО и ЕС) извършват действия срещу нейните национални интереси и сигурност²⁹, целта на които е „съживяване“ на еднополюсния модел на силите, основан на глобално превъзходство и доминиране на интересите на САЩ.

РФ ще продължи да провежда вътрешна и външна политика на противопоставяне и намаляване на влиянието на САЩ и съюзниците им, като конкретните действия по отделни проблеми и в отделни региони се определят като огледален и/или асиметричен отговор на действията на Запада. Основната цел на Москва е с използване на създалите се условия да бъдат осигурени с прилагането на всички възможни тактики и средства (вкл. военни) нейните интереси като основен и мощен глобален фактор при формирането и развитието на новия многополярен международен ред. За постигане на тази цел, РФ ще продължи с ускорени темпове да развива своите военни, ядрени, космически, кибер и разузнавателни способности (вкл. в Арктика и северните части на Сибир) и ще продължи активно да се ангажира в чужбина³⁰. За оказване на военно влияние все повече ще бъдат използвани частни военни компании.

За разширяване и поддържане на своето влияние и икономически интереси, Москва ще продължи активно да формира нови и да разшири съществуващите съюзи и сътрудничество/партньорство с отделни страни и групи страни. Особено място сред тях заема Китай, партньорството с който бързо прераства в съюзнически отношения по отделни проблеми и в отделни региони, напр. в Африка и Тихоокеанско-индийския регион.

Страни, с които Русия е сключила/подновила споразумения за военно сътрудничество след включването й в конфликта в Сирия през 2015 г. (В Либия това са силите на генерал Халифа Хафтар)

Китай

Китай ще продължава да разширява икономическото си и военно влияние в целия свят, като (подобно на Русия) ще прилага прагматичен подход насочен към туширане на противоречията и сътрудничество със Запада при изгодни за него условия и ще се стреми да не се стигне до пряка военна конфронтация със страните от НАТО и ЕС. Страната ще продължава с ускорени темпове развитието си в сферата на иновационните технологии и индустрията, които китайското държавно ръководство считат за стратегически решаващи за намаляването на зависимостта от други страни.

Ще се засилва противопоставянето на политиката на ЕС и САЩ за възпиране на Китай³¹ като световна и системоопределяща сила в един нов, многополюсен свят. За целта ще се използва (в зависимост от необходимостта и възможностите) комбинация от дипломатически, технологически и икономически средства, а също и нарастваща военна мощ.

Икономическата, политическата (а и военната експанзия) на Китай отдавна надхвърля обявената през 2013 инициатива (план) „Един пояс – един път“³². За това свидетелства засилената икономическа активност на Пекин не само в Европа, но и в Африка, където само за период от 5 години (от 2013 до 2018 г.) броят на страните, с които Китай е сключил споразумения за икономическо и/или военно сътрудничество е нараснал от 4 на 37 (от общо 54 страни).

Страни в Африка, с които към 2018 г. Китай има споразумения за икономическо и/или военно сътрудничество

Подобна е ситуацията и в Индийско-тихоокеанския регион.

Китайското ръководство счита, че независимостта на страната и осигуряването на ролята й като глобален фактор³³ могат да бъдат постигнати и поддържани единствено при наличието на съвременни и мощни въоръжени сили, способни чрез проектиране на сила да защитят интересите й в целия свят. В тази връзка Китай ще продължи с усилени темпове създаването на нови военни способности, основани на най-съвременни технологии и постижения. Особено внимание се обръща на ядрения потенциал, киберспособностите (за разузнаване и водене на кибервойна), хиперзвуковите оръжия, възможностите за използване на космоса с военни цели³⁴, ВВС, ВМС³⁵. За целта се заделят значителни средства, които за 2021 г. се очаква да достигнат 206 милиарда долара³⁶.

В политически план, Китай ще продължи да се стреми към разширяване на партньорството (вкл. до съюзяване) във всички области със страни, които се противопоставят на международната политика на САЩ и съюзниците им³⁷.

Очертаващият се съюз между Китай и Русия

Очаква се през близките 1 – 1.5 години партньорството и сътрудничеството между Китай и Русия на международната арена да се засилва все повече. Основната причина за това е сходството във вижданията на държавните ръководства на двете страни (и на лидерите им В. Путин и Си Цзинпин) за ситуацията в света, за неговото развитие в обозримо бъдеще и противопоставянето им на политиката на САЩ (и съюзниците им) в контекста на политиката на президента Джо Байдън.

Китай и Русия се застъпват за оформящия се многополюсен свят, със самодостатъчни центрове, свободата на решенията и действията на които се ограничават единствено от свободата на другите центрове и е гарантирана от нормите на международното право. В следствие на това, за Китай и Русия пълният национален суверенитет³⁸ е своеобразна „червена линия“. Техните виждания като идеология са в неизбежно противоречие с политиката на Джо Байдън и на много от европейските лидери за „завръщането на САЩ“ като лидер в развитието на единен свят, основан на идеологията на либерализма³⁹, поставящ в центъра правата на човека като първенстващ над суверенитета. Този идеологически антагонизъм предопределя противопоставянето между Запада от една страна и Китай и Русия от друга по основните геополитически проблеми и възможността за диалог и сътрудничество в някои сфери и по отделни въпроси. В същото време, той по естествен път води до задълбочаването на единодействието на Москва и Пекин и създава предпоставки за политически и военен съюз.

Двете страни предприемат и редица практически стъпки в тази насока. Наскоро беше проведен поредният (16-ти) кръг на консултации на високо ниво⁴⁰ по въпросите на стратегическото сътрудничество по осигуряването на глобалната и регионална сигурност и противопоставяне на геополитическите заплахи. Надделява виждането, че сближаването между Русия и Китай е обусловено не само от „враждебността и натиска“ на САЩ и съюзниците им, а и от това, че намаляването на влиянието на Запада в някои региони и страни⁴¹ поражда нестабилност и заплахи, което налага предприемане на съвместни/съгласувани стъпки на Москва и Пекин за стабилизиране и защита на техните интереси чрез създаването на нов регионален ред.

Очаква се, че във връзка с двайсетата годишнина⁴² от Договора за добросъседство и сътрудничество между Китай и Русия, той да получи нови, разширени измерения, вкл. в политическата сигурност и борбата с „цветните революции“, дезинформацията, във военната сфера и др.

Иран

Независимо от влошената икономическа ситуация на страната, през следващите години Иран ще продължи да се опитва да неглижира влиянието на НАТО и ЕС и техните съюзници и партньори в региона на Близкия Изток, като в същото време засилва влиянието си в Ирак, Сирия, Ливан⁴³ и Йемен. Основен противник на Техеран остава Израел.

Във военната сфера, страната ще продължи да създава военни способности, които отговарят на приетата военна стратегия, основана на сдържане и нанасяне на мощни ответни удари по евентуалните противници. В същото време, ще продължава и създаването и поддържането на регионална мрежа от въоръжени формирования (милиции терористични организации), осигуряващи на управляващия теократичен режим възможности за асиметричен отговор при агресия, а също и за постигане на външнополитически цели. Ще продължи подкрепата за Хизбула в Ливан и Хамас и (в по-малка степен) за Палестински ислямски джихад в Ивицата Газа.

Въпреки че след провала на т.нар. „сделка“ за иранската ядрена програма, Техеран последователно и постъпателно прекрати изпълнението й и поднови обогатяването на уран⁴⁴, няма потвърдена информация за извършване на големи дейности по създаването на ядрено оръжие.

След избирането за президент на страната на Ибрахим Раиси⁴⁵, може да се очаква преразглеждане на умерената политика на досегашния президент Рухани и засилване на влиянието на Корпуса на стражите на ислямската революция във военния, икономическия и политическия живот на страната. Техеран ще води по-твърда и неотстъпчива международна политика, включително по отношение на НАТО и ЕС, а също и при преговорите по ядрената си програма. Във вътрешнополитически план може да се очаква засилване на репресиите спрямо всякакви прояви, които биха могли да се разглеждат като насочени към отслабване на теократичния режим в страната.

Турция

През следващите 1 – 1.5 години не се очаква особена промяна във външната политика на Турция.

Забележка: Повече подробности по нейната същност и измерения са дадени в разработката на ЦИОС „ИДЕОЛОГИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ТУРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА“.

Съюзи и международни организации

• НАТО и ЕС остават най-важен фактор за гарантиране на националната сигурност и териториалната цялост на България. Те ще продължават да изпитват затруднения по (бързото) формиране на единна позиция/политика по събитията по света в сферата на сигурността и отбраната⁴⁶. Наблюдава се известно забавяне в темпа на нарастване на отбранителните бюджети (особено в страните от ЕС), което се отразява негативно на създаването и поддържането на необходимите военни способности.

• Другите основни международни организации (ООН, ОССЕ, Съвет на Европа и др.) ще продължат да осигуряват платформа за дебат по глобалните и регионални проблеми. Може да очаква, че техният авторитет и влияние постепенно ще намаляват поради острите политически и идеологически противоречия между страните – членки, относително ниската ефективност на предприеманите от тях действия по управлението на кризи⁴⁷ и неглижирането на техни решения от отделни страни. Въпреки това, те са основен и засега единствен инструментариум за запазване на мира и съгласуване на усилията на международната общност.

Вътрешни фактори

 

Вътрешни фактори за развитие на средата за сигурност

Вътрешните фактори, които във взаимодействие с външните оказват голямо влияние върху формирането на средата за сигурност на България в крайна сметка се свеждат до състоянието на икономиката, социалната ситуация в страната, състоянието на въоръжените сили, държавността и политическата стабилност.

Военните способности на Българската армия са крайно недостатъчни. Тя може да изпълнява много малки по обхват и обем задачи по осигуряването на териториалната цялост и суверенитета на страната, а също и да даде съществен принос за военните способности на НАТО и ЕС.

През последните години, недоволството от сегашното и очакваното състояние на страната и неспособността на държавата да осигурява просперитета на гражданите обхвана големи части от населението и генерира нарастващо напрежение и противопоставяне спрямо политическите и икономически елити и съществуващия модел и форма на управление. Затвърди се убеждението, че представителната демокрация у нас е загубила своята „представителност“ и държавата (в лицето на държавните институции) реално се е откъснала от нацията, като е станала „държава на мафията“.

България е изправена пред съществен риск от остра криза, стигаща до колапс в държавността, което респективно представлява сериозен риск за националната й сигурност.

Забележка: По-детайлно вътрешните проблеми и техните измерения са дадени в разработката на ЦИОС „QUO VADIS, БЪЛГАРИЯ?“.

 

 

 __________________________________________________________________________________

¹ Въпреки че в световен мащаб се забелязват известни признаци на „съживяване“ след предизвикания от COVID-19 спад, възстановяването през тази година може да бъде нарушено от продължаващите или дори засилени ефекти от пандемията. По оценка на Международният валутен фонд от април т.г., световната икономика ще нарасне с 6% през 2021 г. и с 4.4% през следващата година. Прогнозата за тази година е повишена с 0,5 процентни пункта спрямо предходната прогноза във връзка с очакванията за засилване на икономическата активност след прилагането на ваксини през втората част на 2021 г., а също и поради допълнителната подкрепа на икономиката от правителствата на някои големи страни.

² Например, пандемията е нарушила лечението на ХИВ/СПИН и превантивните мерки в Африка на юг от Сахара, а също и ваксинационните компании срещу морбили и полиомиелит в десетки страни.

³ Повечето от тях са трески.

⁴ Показателен пример за това е Арктика, където противопоставянето (вкл. с нарастване на военните сили) продължава да се засилва все по-бързо. 2020 г. беше най-горещата година след десетилетие на повишаване на температурите от 2010 до 2019 г. Нивото на леденото покритие в Арктика достигна второто си най-ниско ниво, което засили достъпността на ресурсите и морските пътища в региона, което засили конкуренцията между САЩ, Канада, ЕС, Китай и Русия.

⁵ В разгара на пандемията през 2020 г. въпреки намаления транспорт и затварянето/ограничаването на производството в отделни сектори на икономиките на страните, глобалните емисии на СО2 намаляха с около 6%, но към края на декември с постепенното отваряне на икономиките, отново се върнаха на предишните си нива.

⁶ През 2019 г. замърсяването на въздуха е довело до приблизително 7 милиона смъртни случая. В същото време е установено, че то повишава и чувствителността и тежестта на инфекциите с COVID-19.

⁷ Например, наскоро бе съобщено за съживен и способен да се размножава многоклетъчен организъм (bdelloid rotifer), който е бил замразен в Сибир в продължение на 24 000 години.

⁸ В това отношение е показателна надпреварата в усвояването на космоса с научни, икономически и военни цели.

⁹ Показателни в това отношение са използването на масово видеонаблюдение и фейсконтрол в съчетание с въвеждането на социалната кредитна система в Китай, водеща до ограничаване на социалния и обществен живот на гражданите, а също и предприетите от отделни компании в САЩ уволнения на служители, участвали в демонстрации в подкрепа на бившия президент на САЩ Д. Тръмп.

¹⁰ Включително чрез ограничаване/спиране на достъпа до социални мрежи на отделни политици (напр. бившия президент на САЩ Д. Тръмп).

¹¹ Например, чрез едновременното изпълнение от ИИ на две функции: 1) Подбор на най-интересните постове в дадена социална мрежа, като се базира на предишната активност на потребителя (проактивна функция) и 2) Модериране на „недостоверно“ и филтриране на достоверно съдържание (цензуриране или обявяване за недостоверно – т.нар. „фейкнюз“). При това, ИИ се ръководи от зададените му критерии, които са в съответствие с политиката на компанията или могат да бъдат определени от друга (правителствена или не) организация/лица.

¹²Според публикуваните през ноември 2020 г. резултати от проведено в САЩ проучване „Adversarial vulnerabilities of human decision-making“, добре тренирана система на ИИ може да открие уязвимите места в мисловните процеси при вземане на решение от човека и възползвайки се от тях да го подтикне към определен (реално наложен от ИИ) избор, който той да счита за направен самостоятелно от самия него, без външно влияние. На съвременния етап ефективността на манипулационните алгоритми е около 70%.

¹³ През периода януари 2020 – февруари 2021 г. Ислямска държава извършва в Сирия и Ирак между 80 и 190 терористични атаки месечно.

¹⁴ В нейните политико-географски граници.

¹⁵ Например – конфликтът между Армения/Арцах и Азербайджан.

¹⁶ Турция, Египет, Русия, ОАЕ и др.

¹⁷ Включително на свързани с Ал Кайда и Ислямски държава.

¹⁸ Например – Хондурас и Никарагуа.

¹⁹ Например като известния „non-paper“ за „разделяне“ на Босна и Херцеговина.

²⁰ Ал Кайда и Мрежата на Хаккани.

²¹ Своеобразно повторение на ситуацията след изтеглянето на СССР от Афганистан и овладяването на страната от талибаните през 1996 г.

²² След началото на традиционното им пролетно настъпление (1 май 2021 г.), талибаните са овладели контрола в 37 нови района на страната. В последствие правителствените сили са възвърнали 3 района. Към средата на юни 2021 г. под контрола на правителството са 92 района на страната (с население около 11.711милиона човека, талибаните контролират 105 района с население 5.951 милиона човека, а в 201 района с население 15.344 милиона човека население се води борба за контрол. За отбелязване е, че талибаните заемат някои райони без бой (след договаряне с местните племенни и кланови лидери), а също и че има случаи на преминаване на тяхна страна на отделни подразделения от армията и силите за сигурност.

²³ Афганистан граничи с населения предимно с уйгури Синцзянски автономен район.

²⁴ Поради близостта с Джаму и Кашмир.

²⁵ Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан.

²⁶ По информация от ГЩ на Русия.

²⁷ Тя бе създадена като клон Ал Кайда (Фронт ал-Нусра) и досега има почти пълно идеологическо сходство с нея, въпреки че преди 5 години официално се отдели. При обявяването на отделянето и преименуването й на Джабхат Фатах ал-Шам, Абу Мохамад ал-Джулани (и понастоящем лидер на ХТШ), официално благодари на ръководството на Ал Кайда и лично на лидера й Айман ал-Зауахири. През юни 2020 г. ХТШ успя да върне в редовете си отцепилите се от нея противници на отделянето от Ал Кайда, създали организацията Хурас ал-Дин.

²⁸ С особено ударение на съществуващата международна правна система, на която според Москва противоречи налаганата от Запада система на „правила“ и „ценности“, позволяващи намеса във вътрешните работи на страните.

²⁹ Включително - за дестабилизиране на страната (и евентуалното й разпадане), сваляне от власт на президента В. Путин и установяване в страната прозападно управление.

³⁰ Африка, Азия, Близкия Изток, в по-малка степен – в Латинска Америка.

³¹ След срещата на G-7 през юни 2021 г., посолството на Китай в обобщи позицията на страната по приетите в Корнуол решения: „Времената, когато глобалните решения се диктуваха от малка група страни, отдавна са отминали. Ние винаги вярваме, че страните, големи или малки, силни или слаби, бедни или богати са равни и че световните въпроси трябва да се решават по пътя на консултации между всички страни. В света трябва да има само една система и един ред, т.е. международна система с ООН в [нейната] основа и международен ред, основан на международното право, а не т.нар. „система“ и „ред“, за който се застъпват една шепа държави.“.

³² Често (и доста погрешно) смятан само за „съвременно възстановяване“ на древния Път на коприната.

³³ „Велика сила“

³⁴ Особено на борбата със сателити на противника.

³⁵ Към 2021 г. Китай разполага с два авионосеца (трети се очаква да бъде построен до 2023 г.) и един универсален десантен кораб – реално вертолетоносец (още два са в строеж).
До средата на май 2021 г. в състава на ВМС на Китай са влезли 1 стратегическа атомна подводница, 1 универсален десантен кораб, 6 ескадрени миноносци, 6 корвета и 3 минотърсачни тралчика.
Според някои информации, Китай планира изграждането на 10 бази за авионосци, вкл. и на други континенти – в зависимост от развитието на отношенията с други страни.

³⁶ Увеличение от 6.8% на годишна база. В тази сума не са включени големи средства, които се заделят за други сектори и от честни компании за дейности, които имат пряка връзка с отбраната и сигурността – напр. в информационните технологии.

³⁷ Например, на 27 март 2021 г. Китай сключи споразумение за стратегическо сътрудничество с Иран, срокът на което е 25 години.

³⁸ И съответно – ненамесата във вътрешните работи.

³⁹ Своеобразен „либерален глобализъм“.

⁴⁰ От руска страна председателстван от секретаря на Съвета за сигурност на РФ Николай Патрушев, а от китайска страна – от Ян Цзечи, член на Държавния съвет на КНР и на ЦК на ККП, ръководител на групата по външните работи на ЦК на ККП.

⁴¹ Например – Близкия Изток, Централна Азия, Африка, Афганистан.

⁴² През юли 2021 г.

⁴³ Т.нар. „Шиитски пояс“.

⁴⁴ Според данни на МААЕ от април 2021 г. Иран обогатява уран до 63% - повече от официално обявените 60%.

⁴⁵ Раиси е от семейство, за което се счита, че е от преките наследници на пророка Мохамед. Крайно консервативен, противник на политиката на известна умереност във външните отношения и на реформизма вътре в страната (по-голям либерализъм и социални свободи). Подобно на върховния лидер на Иран аятолах Хаменей, Раиси счита, че външната и вътрешната политика на страната произтичат и следва да се основават на Корана. Известен е с яростните си антиамерикански/антизападни изявления и издадените многобройни смъртни присъди. Включен е в списъка на САЩ на лица поставени под персонални санкции заради нарушения на човешките права.

⁴⁶ Основно поради различия в позициите на страните, а също и във вижданията за развитието и бъдещето на двата съюза.

⁴⁷ Например – отделни регионални и вътрешни конфликти, пандемията от COVID-19, промените в климата и опазването на околната среда и др.